Лотарията [The Winner - bg]

Намираха се в помещение с тапицирани в плюш мебели в сградата на националната лотария, в непосредствено съседство с голямата зала, където репортери и обикновени граждани очакваха появата на победителя от лотарията. Лу Ан бе облечена в бледосиня рокля до коляното с подхождащи по цвят обувки, а прическата и гримът й бяха безупречни благодарение на старанията на персонала. Раната на брадичката й бе заздравяла достатъчно, тъй че вместо да слага лепенка, просто я бе прикрила с пудра.

— Прекрасно изглеждаш, Лу Ан — сподели Дейвис. — Не е имало досега по-красива победителка в лотарията, казвам ти го искрено. — Седеше до нея и коляното му докосваше нейното.

Лу Ан му отправи бърза усмивка, поотдръпна се леко и насочи вниманието си към Лиса.

— Не искам Лиса да се появява там. Всички тези прожектори и хора ще я уплашат до смърт.

— Но, разбира се, тя може да остане тук. Ще се погрижим да има някой, който да не откъсва очи от нея. При нас, както се досещаш, охраната е много засилена. — Помълча и отново огледа привлекателната й фигура. — Все пак ще съобщим, че имаш дъщеря. Точно затова твоята история е толкова впечатляваща. Млада майка и дъщеричката й спечелват цяло състояние. Сигурно си много щастлива. — Той я потупа по коляното и задържа там ръката си известно време.

Лу Ан отново се запита дали той също е замесен. Дали знаеше, че е спечелила огромното богатство с измама? Огледа го изпитателно и заключи, че е точно от този тип хора, които биха направили всичко заради парите. Представяше си колко добре му е платено, за да съдейства при тъй огромна машинация.

— Колко време има до излизането ни там?

— Около десет минути. — Той отново й се усмихна и уж мимоходом подхвърли: — Не сме съвсем наясно относно семейното ти положение. Дали твоят съпруг ще…

— Не съм омъжена — отвърна бързо Лу Ан.

— Дали бащата на детето ще присъства? — мигом се поправи той. — Трябва да го знаем с оглед на програмата. Лу Ан го погледна право в очите.