Потомъкът на върколака
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомъкът на върколака». Краткое содержание книги:
Пак ли той се катери нощем по пълнолуние по стръмните зъбери на скалите? Отдолу, приклекнала в снега и втренчила невиждащ поглед в тъмното, го чака Черната Чума, а очите й жадно проблясват в мрака!
Зовът й е бил чут! Зовът на дивото, на първичното!
Последният потомък на Върколака поема по пътя към своето прокобно, забравено минало, откъдето никой никога не се е завърнал…
Шпервер зяпна от изненада.
— Вярно ли е това, Фриц? Добре ли те чух!
— Това е самата истина, стари приятелю! Защо да те лъжа?
Настана дълго мълчание. Запенените жребци Фокс и Репел поклащаха един срещу друг глави, развяваха дълги гриви, сякаш се поздравяваха за прекрасния галоп преди малко, и риеха нетърпеливо снега с копита. Ливерле също бе изплезил език, гледаше ни покорно, мускулите му потръпваха, изпънати в очакване, ала Шпервер не мръдваше. Единствено ръката му галеше дръжката на ловната карабина. Така изминаха няколко минути. После Шпервер преметна пушката на гръб и се обърна към мен:
— Добре, приятелю! Щом така е било писано, тъй да бъде! Ще се опитаме да заловим вещицата жива! Но не си мисли, Фриц, че ще ни е толкова лесно!
Той протегна ръка и с насочен пръст описа полукръг:
— Виж само какво ни чака: това тук е Алтенберг, ето ги Биркенвалд и Шнееберг, оттатък са Оксенхорн и Беренкопф, а ако прекосим Рейнската долина и се изкачим малко в планината, пред взора ти ще се разкрият петдесет други такива планински върха и долините на Палатина, осеяни със скали, дерета, усойни клисури, скокливи планински потоци, бързеи и вековни гори… Знаеш какви гори са — тук борове и ели, там смърчове, дъбови дъбрави, столетни буки… и всичките труднопроходими! А като си помислиш, че вещицата броди нащрек някъде там, че ще ни усети от една левга разстояние, още преди да сме я видели… кажи ми, как смяташ да я заловим, драги мой Фриц?
— Прав си, Гедеон! Ако беше толкова лесно, смяташ ли че щях да избера точно теб за пръв мой помощник в подобно начинание?
— Нещата, дето ми говориш, са хубави, Фриц, галят приятно ухото!… Само че да имахме поне някаква следа от вещицата, каквато и да е диря… тогава с малко повече търпение, кураж и късмет…
— За следите на Чумата не бери грижа! Аз се нагърбвам със задачата!
— Ти?
— Да, аз самият!
— Нима мислиш, че си способен да откриеш дирите й?
— Защо пък не?
— Е, така кажи тогава! — и моят пастрок широко се усмихна. — Щом намираш, че си по-вещ в тези дела от мен, това вече е съвсем друго! Заповядай! Тръгвай отпред, пък аз ще те следвам!
Видимо бе разочарованието на стария бракониер. Дори нещо повече: чувствах, че беше раздразнен, тъй като се бях опитал да навляза в територии, които той считаше за изконно свои и запазени за него самия. Ала не знаеше някои подробности. Затова не се впуснах в ненужни обяснения, бях сигурен, че Шпервер щеше да ме разбере по-късно. Не чаках повторно да ме подканят и рязко извъртях поводите наляво. Бях сигурен, че така щях да засека дирите на магьосницата, която след като беше избягала с графа, явно бе прекосила равнината, за да се скрие в планината.
Шпервер ме следваше, подсвиркваше си уж безразлично, но го чувах как мърмори под носа си от време на време:
— Боже опази! Насред равнината да дириш следите на вещицата! Всички знаят, че тя най-много обича да се прокрадва покрай гората, както и прави обикновено!… А ние сме се впуснали да я търсим на открито, сред най-дълбоките преспи, все едно е градско чедо, тръгнало с ръце в джобовете да хайманосва из улиците на Фрайбург! Не, това не е за вярване!
Правех се на глух, пропусках мърморенията му покрай ушите си и продължавах смело напред, когато изведнъж го чух да възкликва удивено зад мен:
— Фриц, синко, явно не знаеш колко си бил прав!
Обърнах се. Гедеон ме гледаше слисано.
— Какво има, приятелю? Какво стана?
— Как какво? Следите, които аз, славният следотърсач, щях да търся поне осем дена, ти ги намери от раз! Не, това наистина не е за вярване! Как така се досети?
— Не съзирам никакви следи край нас, Гедеон!
— А то е защото не гледаш пред себе си. Виж там!
И той ми посочи малко по-напред едва забележима белезникава ивица в снега, след което веднага препусна в галоп натам. Последвах го. Две минути по-късно бяхме коленичили в снега: да, Шпервер бе прав! Това наистина бяха следите на Черната Чума!
— Господи! Всичко бих дал само за да разбера откъде, по дяволите се взеха тук тези следи! — Гедеон умолително скръсти ръце.
— Нека това засега не те безпокои!
— Имаш право, Фриц! — отвърна той. — Не обръщай внимание на приказките ми! Нали знаеш, понякога си говоря ей тъй, нареждам като свекърва! Сега по-важното е да разберем къде ще ни отведе тази следа!
Бракониерът се приведе още повече. Аз целият се бях превърнал в слух, а той — в зрение.
— Следите са пресни! — оповести ми след първоначалния оглед. — По всяка вероятност са от тази нощ!…
Гедеон замислено поглади брада.
— Странно е това, Фриц… По време на последната криза на графа вещицата бродеше край замъка! Как ли е стигнала дотук?