Родена в пламък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в пламък». Краткое содержание книги:
— О, миличка — изпълнена с майчинска загриженост, тя пристъпи към Маги и я прегърна. — Всичко ще е наред, мила. От нерви е.
— Нищо ми няма — в следващия миг Мати заряза гордостта си и зарови глава в рамото на Кристин. — Не мога да отида.
— Разбира се, че можеш — Кристин бързо повдигна лицето на Маги близо до своето. Знаеше точно, кое копче трябва да бъде натиснато и безмилостно го стори: — Нали не искаш да си помислят, че си се изплашила?
— Не съм се изплашила? — брадичката на Маги се стрелна решително нагоре, но отново усети, че й се повдига. — Просто не ме интересува.
Кристин се усмихна, погали Маги но косата и изчака.
— Не мога да го направя, госпожо Суини — изтърси Маги. — Просто не мога. Ще се изложа, а това е нещо, което най-малко искам. Предпочитам да ме обесят.
— Напълно те разбирам, но те уверявам, че няма да се изложиш — тя взе студените ръце на Маги в своите. — Вярно, че ти самата ще бъдеш на показ не по-малко от твоите произведения. Това е несъвършенството в света на художника. Всички проявяват любопитство какво представляваш, ще те обсъждат, ще гадаят. Остави ги да го сторят.
— Не е толкова това, колкото… Но и това е част от проблема. Не съм свикнала да ме оглеждат и не мисля, че ще ми допадне. Искам да видят творбите ми… — тя стисна устни и продължи: — Това е най-доброто, което съм дала от себе си, госпожо Суини. Ако нещо не е завършено докрай, ако не е достатъчно добро…
— Роуган смята, че работите ти са добри.
— Той пък много знае — измърмори Маги.
— Права си. Много знае — Кристин наклони глава и реши, че момичето до нея има нужда от малко майчинско отношение. А майчинското отношение не винаги бе ласкаво. — Да сляза ли долу и да му кажа, че те е страх прекалено много и си твърде неуверена, за да присъстваш на откриването?
— В никакъв случай! — отчаяна, Маги покри лице с ръце. — Той ме натика в капан. Не човек, а змия. Проклетият му алчен… О, извинете — Маги се вдърви и отпусна ръце.
Кристин се постара да се въздържи да не се изкиска.
— Не се притеснявай — увери я тя със сериозен тон. — Ти просто си стой тук, а аз ще сляза долу и ще съобщя на Роуган да не ни чака. Той вече протърка килима във вестибюла от крачене напред-назад.
— Никога те съм виждала човек, така обсебен от чувството за време.
— То е в кръвта на хората от рода Суини Майкъл, Бог Да го благослови, ме влудяваше — тя потупа Маги по ръката. — Ей сега ще се върна и ще ти помогна да се облечеш.
— Госпожо Суини — Маги отчаяно се вкопчи в ръкава на Кристин, — не можете ли да му кажете, че съм умряла например? Това би било достатъчно уважителна причина да не присъствам на откриването. А и по правило се печели повече от изкуството на умрял художник, отколкото на жив.
— Ето, виждаш ли? Започваш да се съвземаш — Кристин се освободи от вкопчените пръсти на Маги. — Хайде, иди и си измий лицето.
— Но…
— Очаквам да се представиш в тази тържествена за теб вечер — сряза я Кристин остро. — Вярвам в Шарън и знам, че точно това би искала от нас двете. Хайде, нали ти казах да отидеш да си измиеш лицето, Маргарет Мери.
— Да, госпожо Суини — тъй като нямаше къде да се скрие, Маги се изправи на треперещите си крака. — Нали няма да му кажете… Иска ми се Роуган да не разбере, че…
— Когато на жена предстои една от най-важните вечери в живота й, тогава й е позволено да се позабави с обличането.
— Вероятно е така — бегла усмивка заигра по устните й. — Обяснението ме кара да се чувствам като глупачка, но е добра възможност.
— Остави аз да се справя с Роуган.
— И ще ви помоля за още нещо — Маги призна пред себе си, че отдавна го отлага, но може би беше най-добре да го поиска в момент, когато се чувстваше депресирана, както никога досега. — Дали бихте могли да намерите онези вестникарски изрезки, за които споменах те? Онези за майка ми.
— Мисля, че ще мога. Сама трябваше да се сетя да ти ги дам. Естествено е да искаш да си прочетеш.
— Да, точно така. Много ще съм ви задължена.
— Ще се погрижа да ги получиш. Хайде, иди и се оправи. Отивам да отпратя Роуган.
Преди да затвори вратата, тя дари Маги с лъчезарна усмивка.
Кристин слезе долу и намери Роуган да крачи нервно напред-назад.
— Къде, по дяволите, се бави? — попита той, когато съзря баба си. — Мотае се горе вече цели два часа.
— А ти какво очакваш — спря го Кристин с величествен жест. — Впечатлението, което ще направи тази вечер, е важно, нали?
— Естествено — ако не я харесат, мечтите му щяха да увехнат заедно с тези на Маги. Той имаше нужда от нея сега, тук и готова да заслепи всички. — Защо й отнема толкова време? Нали само ще навлече някакви дрехи и ще си пооправи косата.