Времената се менят

Джейкъб също много четеше, ала и той свикна да си Драска в бележника със стара химикалка, която изрови в едно чекмедже. Когато тя го питаше дали се подготвя за нов експеримент, Джейкъб само издаваше нечленоразделни звуци. А когато Съни продължаваше да настоява, просто я привличаше в скута си и я караше да забрави за излишното любопитство.

Още два пъти останаха без ток и се любеха всеки път, след като се скарат, а това означаваше често.

Но когато се усети, че бе започнала да оправя леглото поради липса на по-интересно занимание, тя разбра, че ако в най-скоро време не се заемат с нещо съществено, и двамата ще попаднат в лудницата.

Заряза леглото и хукна нагоре по стълбите.

— Джей Ти!

От скука той се опитваше да построи космическа станция от карти.

— Какво?

— Хайде да отидем с колата до Портланд. — Вниманието му бе изцяло съсредоточено върху сложната конструкция. Напомняше му за купола на „Омега II“. — Джей Ти…

— Моля? — С нетрепващи пръсти добави още една карта.

— Изглежда съм закъсняла — промърмори Съни и седна откъм западната стена на космическия град. — Окончателно си се побъркал.

— Има ли още карти?

Тя въздъхна отчаяно.

— Не.

— Мислех да добавя и един мост.

— По-добре помисли дали да не се подложиш на електрошокова терапия.

— Или може би небесен пояс.

— Какво?

Усети се и млъкна, ала прибави още една карта.

— Нищо. Просто мислите ми блуждаят.

Съни изсумтя.

— Нищо чудно, при това състояние.

— Какво искаше да кажеш?

— Да се измъкнем за малко в Града на мечтите.

— А аз си мислех, че най-близкият град е Медфърд.

Тя отвори уста и отново я затвори.

— Понякога имам чувството, че идваш от друга планета.

— Планетата е същата — поправи я Джейкъб и забеляза, че част от покрива се клати. — Престани да ми дишаш върху картите.

— Джейкъб, би ли ми отделил малко от скъпоценното си време?

Чак тогава вдигна поглед и се усмихна.

— Когато се цупиш, устните ти са най-съблазнителни.

— Не се цупя. — Но усети, че бе прав, изсъска от яд и със замах събори сградата.

— Току-що причини смъртта на хиляди невинни.

— Извинявай. Исках да убия само един човек. — Отчаяно го сграбчи за пуловера. — Джей Ти, ако в най-скоро време не се измъкна от тази хижа, ще започна да се катеря по стените.

— А ще можеш ли?

— Почакай малко и сам ще се убедиш. — Наведе се и каза, като натъртваше на всяка дума: — Искам в Портланд. Искам хора, коли, ресторанти.

— Кога тръгваш?

Съни изпуфтя и отново се отпусна на мястото си.

— Изобщо не слушаш какво ти говоря.

— Напротив. Винаги те слушам най-внимателно. Кога тръгваш?