Времената се менят
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Time and Again #2
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ана Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времената се менят». Краткое содержание книги:
— Най-после постигнахме единомислие поне по един въпрос. — Размърда се и започна да изследва извивката на устните й с език. — Харесвам устата ти, Сънбийм. Толкова е упорита и секси.
— Същото мога да кажа и за твоята.
— Ето че пак има пълно съгласие.
— Нов рекорд. — Захвана долната му устна със зъби. — Карай нататък по списъка, Джей Ти. Какво още ти харесва в мен?
— Твоята… — Усмивката му стана още по-широка. — Непресекваща енергия.
— Пак улучи.
Той се засмя и задълбочи целувката. Беше също така сладка и силна като първия път.
— И тялото ти — осмели се да признае. — Определено много харесвам твоето тяло.
Тя въздъхна срещу устните му.
— Пълно съгласие, Джей Ти. Ала не спирай дотук.
Вниманието му се насочи към раковината на ухото й.
— Ето още едно хубаво местенце — промърмори той с пълна уста, докато и двамата не се почувстваха замаяни. — При тези обстоятелства е редно също да призная, че намирам ума ти за доста интригуващ.
— Интригуващ — повтори Съни, докато през тялото й преминаваше тръпка след тръпка на удоволствие. — Интересен подбор на думи.
— В момента ми се стори по-подходящо определение от „вбесяващ“, например. И аз… — Думите му секнаха, когато забеляза на рамото й няколко бледи синини. Постави пръсти върху тях, за да провери дали са от него. — Оставил съм белези по кожата ти — обяви след малко изненадан и донякъде ужасен. Нямаше да е толкова впечатлен, ако я беше наранил по време на бой. Но в леглото, докато се любеха… Това беше нещо различно. — Извинявай.
Тя извъртя глава, за да ги погледне. Нищо не бе усетила.
— Наистина ли?
Отново я погледна и видя как устните й се извиват в така наречената от него „типично женска усмивка“.
— Не, всъщност изобщо не съжалявам.
— Особено при тези обстоятелства — допълни Съни.
— Точно така. — Опита се да отвърне с някоя шега, ала изведнъж усети, че няма думи. Нещо в нейната усмивка, в присвитите й очи и извивката на надменната й брадичка превърна мозъка му в пюре.
Но това е просто смешно, каза си, докато се взираше смаяно в нея. Абсолютна глупост. Това, което изпитвам, не може да е любов, онова неразумно чувство, което превръща мъжете в глупаци и ги кара да извършват съдбоносни постъпки. Просто я харесвам, реши Джейкъб. Става дума само за привличане, желание и страст, подправени с известна доза интерес. Но любов? А той не искаше нищо подобно. Нито разполагаше с време.
Време. Действителността го удари като с юмрук. Най-големият проблем беше времето.
Отдръпна се, за да установи някаква дистанция и да може отново да разсъждава нормално. Все така усмихната, тя уви ръце и крака около него.
— Отиваш ли някъде?
— Сигурно ти тежа.
— Така е. — С усмивка очерта устните му с езика си. Краката й плавно се раздвижиха под неговите. С интерес наблюдаваше как очите му потъмняват и постепенно се замъгляват от страст. — Предлагам да направим малък експеримент.
Той разтърси глава, ала не успя да я проясни.
— Експеримент ли?
— Да. По физика. — Прокара пръст по гръбнака му. — А ти разбираш от физика, нали, Джей Ти?
Нямаше как, беше длъжен да разбира от физика.
— Доктор Хорнблоуър на вашите услуги — промърмори и зарови глава в шията й.
— Е, докторе, нали имаше някакъв закон за тяло, което се намира в движение, че продължава да се движи, докато… Дъхът му погали ухото й.
— Сега ще ти го продемонстрирам.
Цялото тяло я болеше. Но никога не се бе чувствала толкова добре. С подпухнали от съня очи погледна ослепителната светлина, нахлуваща през прозореца. Беше утро. Отново утро, усети се Съни.
Не можеше да повярва, че бе прекарала в леглото част от деня и цялата нощ. И то почти без сън. Въздъхна тежко и се опита да се претърколи към края на леглото, ала се блъсна в коравото като скала тяло на Джейкъб. Спомни си, че от ранни зори той непрекъснато мърдаше. И се опитваше да я избута в края на леглото. Така че сега заемаше деветдесет процента от матрака и беше превзел всички чаршафи и одеяла. Досега не бе паднала от леглото само защото бе притисната от тежкия му крак. И от ръката му, преметната безгрижно, но в никакъв случай не любовно, през шията й.
Размърда се, но пак не успя да се справи с непреодолимата съпротива на тялото му и присви очи.
— Е, няма как, приятел — промърмори си под нос. — Налага се да научиш някои елементарни правила, защото не смятам да спя на пода до края на живота си. — Хладнокръвно и без следа от любовно чувство тя го сръга с лакът в стомаха. Джейкъб промърмори някакво проклятие и успя да я избута още няколко сантиметра към края на леглото. Съни реши, че всичко бе въпрос на тактика и трябваше да опита друг начин. Прокара интимно ръка по бедрото му. — Джей Ти — прошепна и го целуна по бузата. — Скъпи…