Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
„Събрани птиците във ято,
ще вдигнат мрежата завчас, но щом започнат да се карат — отново ще ги хвана аз.“
С тази мисъл той решил да ги последва. А Читрагрива, като видял, че злодеят ги преследва, отгатнал намеренията му, но не загубил присъствие на духа, а полетял над трудно проходимите планини и гори. Тогава Лагхупатанака, който гледал ту нагоре, ту надолу, чудейки се и на разума на Читрагрива, и на злобната решителност на ловеца, престанал да мисли за храната и изпълнен с любопитство, последвал ятото гълъби, питайки се: „Какво ще направи този великодушен и какво — този злодей?“ А ловецът, като разбрал, че от гълъбите го отделя непроходим път, загубил надежда да ги улови. Върнал се назад и казал:
„Каквото е решено, ще се случи, към другото не се стреми смутен. Ще се изплъзне от ръката всеки скъп дар, на други предрешен.
Ще се наложи да се откажа от лова! Пропадна дори мрежата, която хранеше семейството ми.“
През това време Читрагрива, като видял, че ловецът загубил надежда и се върнал назад, казал на гълъбите: „Хей, летете спокойно. Злият ловец си отиде. Сега ще бъде най-добре да се отправим към град Прамадаропия. Там, в североизточната част, живее моята любима приятелка — мишката Хирания. Тя веднага ще прегризе мрежата и ще ни спаси от нещастието.“ И всички те, в стремежа си да видят мишката Хирания, стигнали до нейното укрепено скривалище и се спуснали на земята. Нали:
Благоразумна към заплахата,
пробила изходи безброй. там, в дупката забравена,
живяла мишката в покой.
Шумът от крилете разтревожил сърцето на Хирания. Тя помислила: „Какво става?“ — оттеглила се в дъното на своето укрепено скривалище, за да не може да я достигне котешка лапа, и започнала да наблюдава. А Читрагрива, като застанал пред входа на дупката, казал: „Скъпа Хирания! Ела по-скоро тук. Погледни какво се случи с мен!“
Хирания се обадила, без да напуска своето убежище: „Скъпи, кой си ти? Защо си дошъл? Какво нещастие ти се е случило? Разкажи.“ И Читрагрива отговорил: „Това съм аз — царят на гълъбите Читрагрива, твоят приятел. По-скоро ела!“ От тия думи тя така се зарадвала, че козината й настръхнала. Излязла бързо от дупката и казала:
„Приятел да си, но приятел, докрай препълнен от любов! Да посети добър стопанин, е всеки може би готов.“
Но щом видяла, че Читрагрива заедно със своите спътници е попаднал в мрежа, с тъга попитала:
„Скъпи! Какво е това? По каква причина?“ Онзи отговорил: „Скъпа, защо питаш, когато сама знаеш всичко! Нали е казано:
Когато, как и за какво. добро или пък зло твориме — тогава всяко тържество е свързано с велико име.
А също така:
През километри и обиди
ще мине птицата с борба. И няма мрежата да види,
ако това й е съдба.
И още:
Попадат в сянка слънцето, луната;
змията, слонът, птицата — в капан. Боли от туй на мъдрия в душата:
«Съдба могъща! Път предначертан!»
И също така:
Излитат птици, вятъра преварят,
но ги настигне някаква беда.
И рибите така лови рибарят
изкусно сред бездънната вода.
Какво, че някой радостен ще легне?
Що значи глупост или просто ум?
Капризната съдба ръка протегне
и ние чезнем ден след ден без шум.“
И Хирания веднага се заловила да прегризва мрежата от страната на Читрагрива, но той я спрял, като й казал: „Скъпа! Това е несправедливо. Първо прегризи примките, които са омотали моите спътници.“ Разсърдена, Хирания възразила: „Хей, не си прав. Нали първо господаря, а след това — слугите.“ На свой ред той възразил: „Скъпа, не говори така. Всички те, бедните, ми служат, изоставяйки другите господари. Как да не им окажа поне това уважение? Нали е казано:
Щом постоянно властелинът
слугите си почита, дори да се намери в бедност,
ще има той защита.
А също така:
Доверието е в успеха.
Газелата е с чин велик сред стадото. Но на лъва,
макар и цар, не служи миг.
Освен това сама помисли: ако изведнъж те заболят зъбите, щом като прегризеш моята примка, или дойде тоя зъл ловец, тогава непременно ще попадна в ада! Нали е казано:
Слугите си щом е оставил във беда,
а сам стои благат. ще бъде все нещастен царят,
а след това ще види ад.“
Като чула това, Хирания се съгласила: „О! Аз знам какъв е дългът на господаря, но казах това само за да те изпитам. Сега ще прегриза всички примки на мрежата. Благодарение на това ти ще имаш много привърженици.“
И след това Хирания прегризала цялата мрежа. После казала на Читрагрива: „Приятелю! Сега се върни в къщи.“ И Читрагрива заедно със спътниците си се отправил към дома си.