Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
"Самката на папагала снесла яйцата си на едно място в планината и се излюпили две папагалчета. Веднъж, когато тя отишла за храна, един ловец отнесъл и двете пиленца. На едното от тях, по волята на съдбата, му се отдало някак си да отлети. Другото поставили в клетка и започнали да го учат да говори. През това време един странствуващ отшелник видял първото папагалче. Той го взел, занесъл го в своето жилище и го отгледал. След време някакъв цар, понесен от коня си, се отклонил от своята войска и стигнал до това място в гората, където живеели ловците. Като видял приближаващия се цар, папагалът, който се намирал в клетката, веднага надал тревожен вик: „Хей, хей, господарю мой! Приближава се някакъв конник. Завържи го, завържи! Убий го, убий!“ Щом чул думите на папагала, царят бързо пришпорил коня на друга страна. Когато стигнал до другата част на гората, царят видял жилището на отшелника. А там седящият в клетката папагал произнесъл: „Приближи се, царю, приближи! Отдъхни си! Опитай студената вода и сладките плодове. Хей, хей, отшелници! Поканете го с уважение под това дърво, което дава прохлада, и му донесете вода, за да си измие нозете.“ Царят отворил широко очи и изумен помислил: „Какво е това?“ И казал на папагала: „Та в другия край на гората аз видях един папагал, който приличаше на теб. Ето какво каза той с жесток вид: «Завържете го, завържете! Убийте го, убийте!» След тези думи на царя папагалът му разказал за онова, което се случило с тях някога.
Ето защо аз казвам: «… добри и зли дела се раждаха у нас.» Значи, не трябва дори да общувам с теб. Нали е казано:
Бъди със умен враг приятел,
отколкото другар с глупеца. Убит бил от маймуна царя,
за другите умрял крадеца.“
Даманака попитал: „Как?“ Каратака разказал:
ТРИДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"Един цар имал син, който дружел със сина на търговец и със сина на учен. Те прекарвали всеки ден в радост, разхождайки се по площадите и градините, като се отдавали на веселие, развлечение и игри. Иден след ден царският син пренебрегвал изкуството на стрелба с лък, яздене на слонове и коне, не управлявал колесница и не се развличал с лов. Веднъж баща му се присмял и казал: „Ти се отвърна от заниманията, подобаващи на цар.“ Тогава той разказал на приятелите си за обидата, която накърнила достойнството му, и те отговорили: „На нас също, откакто изоставихме своите занимания, бащите постоянно ни говорят безсмислици. Ощастливени от твоята дружба, досега не забелязвахме тази мъка. Но след като видяхме, че и ти си натъжен от това, наскърбихме се още повече.“ Тогава царският син казал: „Нали не подобава, след като сме унижени, да останем тук.
, Затова, свързани от общата мъка, всички ще се махнем оттук и ще отидем на някое друго място. Нали:
Грамотност, преданост и сила,
кураж пред всеки негодяй във гордия човек ще има,
оставил своя роден край.“
След това те помислили: „Къде трябва да отидем?“ Синът на търговеца казал: „Никъде не можем да постигнем желаното без пари. Ще се отправим към планината Рохана. Щом вземем оттам съкровища, ще се наслаждаваме на всичко, което пожелаем.“ Всички се съгласили с този подходящ план и се отправили към планината Рохана. И там, по волята на съдбата, всеки намерил по един скъпоценен и несравним камък. Тогава те започнали да обмислят: „Как да запазим тези скъпоценности, когато тръгнем по горските пътеки, пълни с опасности?“ Синът на учения казал:
„Аз съм син на съветник. И ето че измислих начин. Ще ги носим в стомасите си. Така няма да привличаме върху себе си вниманието на керванджиите, крадците и останалите хора.“ С това решение те ги поставили в къс храна и ги преглътнали по време на яденето. А докато се случвало това, някакъв човек, който почивал в подножието на планината и останал незабелязан от тях, ги видял и помислил: „Да! И аз търсих много дни скъпоценности из планината Рохана, но лишен от сполука, не намерих нищо. Ще тръгна заедно с тях и когато заспят по пътя от умора, ще им разрежа стомасите и ще отнеса и трите скъпоценности.“ Той се спуснал от планината и следвайки ги по петите, се обърнал към тях: „Хей, хей, добри хора! Не мога да премина сам през тази голяма и страшна гора, за да си отида. Затова ще се присъединя към вашата компания и ще вървя с вас.“ Те нямали нищо против да увеличат числото на приятелите си и се съгласили да тръгне заедно с тях.
А в тази гора се намирало селцето Бхила, разположено край пътя в околностите на непроходима планина. В къщата на господаря на това село държели за развлечение различни птици и когато пътниците наближили, една стара птица, която стояла в клетка, издала крясък. Господарят на селото, който разбирал всички птичи гласове, размислил какво може да означава този крясък и като усетил радост в сърцето, казал на слугите си: „Няма съмнение, че тази птица казва следното: «У тези пътници, които вървят по пътя, се намират съкровища с голяма стойност. Вземете ги, вземете! Задръжте ги и ги доведете.» И когато това било изпълнено, господарят на селото ги претърсил внимателно, но нищо не намерил. Той ги пуснал и те тръгнали на път, прикрити само с превръзка около бедрата. Тогава онази птица отново издала същия крясък. Щом чул това, господарят на селото отново ги върнал и след съвсем щателно претърсване пак ги пуснал. Но когато тръгнали, онази птица още по-силно произнесла същото и чувайки това, господарят на селото ги попитал: «Тази птица винаги е била достойна за доверие и никога не е лъгала. Тя казва, че у вас има скъпоценности. Къде са те?» Тримата отговорили: «Ако у нас имаше скъпоценности, мигар вие нямаше да ги намерите след това щателно претърсване?» Господарят на селото казал: «Щом като тази птица отново и отново говори за това, несъмнено скъпоценностите се намират във вашите стомаси. Сега вече се здрачава. Но утре сутринта обезателно ще разпоря стомасите ви, за да намеря скъпоценностите.» След тази закана той ги хвърлил в тъмничното помещение.