Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
А Лагхупатанака, който видял всичко — как бил уловен Читрагрива и как — освободен, — с развълнувано сърце помислил: „Колко е умна Хирания! Колко е силна! Колко е хубаво убежището й! Трябва и аз да се сприятеля с нея. Макар и нравът ми да е непостоянен, макар на никого да не внушавам доверие и никой да не може да ме излъже, все едно, трябва да си намеря приятел.“ След тези мисли той литнал от дървото, приближил се до дупката и повикал Хирания:
„Скъпа Хирания, излез навън.“
Хирания помислила: „Какво е това? Мигар пак ме вика някакъв гълъб, попаднал в мрежа?“ И казала: „Хей! Кой си ти?“ Гарванът отговорил: „Аз съм гарванът Лагхупатанака.“ Тогава, като се укрила по-старателно, Хирания отговорила: „Скъпи! Върви си оттук.“ Гарванът възразил: „Дошел съм при теб по важна работа и трябва да те видя.“ Хирания казала:
„Аз не трябва да общувам с теб.“ Той отговорил: „О! Аз видях как благодарение на твоето старание Читрагрива се освободи от мрежата и почувствувах голямо доверие към теб. Нали ако някога и аз попадна в мрежа, ще мога да се освободя само с твоя помощ. Нека станем приятели.“ Хирания отговорила: „Но нали ти си гладен, а аз — храна. Какво приятелство може да има между нас? Нали е казано:
С неравен не дружи от глупост,
неравенството, знай — е грях. с по-низш или по-висш от тебе —
ще станеш скоро ти за смях.
Върви си!“
Но гарванът казал: „Не! Аз седнах вече пред входа на твоето убежище. Ако ти не искаш да дружиш с мен, аз ще престана да поддържам живота си!“ А Хирания повторила: „Но как мога да дружа с теб, неприятеля? Нали е казано:
И колкото врагът да страда,
съюз със него не прави. Дори водата да е топла,
гаси тя огъня, уви!“
Гарванът казал: „Какво говориш? Откъде е тази вражда? Ние дори не сме се виждали. Защо говориш неподходящи думи?“ Но Хирания възразила: „Не! Враждата бива два вида: вродена и случайна. А между нас враждата е вродена. При това:
Случайната вражда ще мине
случайно със случайността, ала вродената ще свърши,
когато позвъни смъртта.“
Гарванът казал: „Но тогава аз искам да чуя, как се пораждат едната и другата?“ Хирания обяснила:
„Случайната вражда възниква по определен повод. Затова, ако се направи нужното благодеяние, тя ще се прекрати. Естествената вражда никак не може да се прекрати. Така че враждата между ихневмоните и змиите, тревопасните и хищниците, водата и огъня, боговете и демоните, кучетата и котките, жените-съпернички, лъвовете и слоновете, ловците и газелите, враните и кукумявките, умните и глупавите, верните жени и развратниците, добрите и лошите — е вечна вражда. И ако дори никой от тях не е убивал никого, все пак те се стремят да се погубят един друг.“ Гарванът възразил; „Това още нищо не значи. Чуй тези хубави думи:
Причини за другарство има,
намират се и за вражди, затуй на умния приляга
да търси радостни следи.“
Но Хирания отговорила: „Как мога да общувам с теб? По-добре чуй за същността на разумното поведение:
С подлец дружиш ли, ще загинеш
и няма повече живот, тъй както мулето умряло
от тежестта на своя плод-
А също така:
Разкъсан бил от страшен лъв
сам Панини велики. А Джаймини потънал в кръв
на слона от ритника. От морски звяр бил Пингала убит,
в науката светило. Когато звярът е сърдит,
не знае нищо мило.“
Гарванът повторил: „Това е вярно! Но слушай и ти:
Услуга хората сближава
и важен повод — звяр със птица, стръвта за простия остава,
за умния — добра десница.
А също така:
Злодеите са като каша
от пръст, за нищо не е тя.
Достойните са като чаша
от злато — страшна в твърдостта.
И във всеки случай аз съм прав. Освен това мога да се закълна, за да не се страхуваш.“ Хирания казала: „Не вярвам на твоите клетви. Нали е казано:
Достатъчна е цепнатина, да се промъкне подъл враг. И всеки може да загине, тъй както кораб без маяк.
Да те затрупат с шепа злато, не се отпускай пред врага. Не вярвай на жена, която те хваща нежно за ръка.“
А Лагхупатанака, щом чул това и без да отговори нещо, помислил: „Как разсъждава тя за разумното поведение! Ето защо искам да дружа с нея.“ И той казал: „Хайде да станем приятели. Иначе веднага ще се простя с живота си.“ Хирания помислила:
„По думите му не изглежда да е глупав:
Щом няма ум — и мисли няма, без радост любовта тежи!
Щом няма страст — и сила няма, а честността е без лъжи.
Затова въпреки всичко трябва да се сприятеля с него.“ След тези мисли тя казала на гарвана: „Скъпи! Ти ми вдъхна доверие, аз разпитвах така само за да изпитам твоя разум. Сега скланям главата си на твоята гръд.“ И тя се отправила към изхода, но на прага отново спряла. Тогава Лакхупатанака казал: „Мигар и сега не ми вярваш, та не излизаш от убежището си.“ Тя отговорила: „Аз разбрах твоите мисли и не се страхувам от теб. Но ако някога се доверя на твоя нов приятел — ще загина.“ Тогава гарванът казал: