Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Когато се събраха на родовия съвет в Биелбо в Източна Йоталанд, скоро стигнаха до извода, че нямат много алтернативи за избор. Лично братът на Магнус — Биргер, когото наричаха Усмихнатия, тъй като винаги бе засмян, скоро след това убеди съвета. Войната е неизбежна за всички в Източна Готаланд, бе казал Биргер Бруса, и това е война срещу датчанина кралеубиец. Но другите войни, които можеха да последват, бяха ненужни. За източните готи единственият правилен избор бе да подкрепят крал Сверкершон в това му начинание. Вероятно победата му щеше го направи крал на свеите. А победата бе сигурна, тъй като дори войската, която бе събрана в Свеаланд, сама по себе си бе достатъчна, за да се случи това. Дните на датчанина Магнус Хенриксен бяха преброени. Сега трябваше да насочат вниманието си към това какво щеше да стане след смъртта му.
За хората от рода бе от огромно значение да не се разцепват и да не бъдат поставени на различни страни във войната. Ако крал Карл спечелеше кралската корона в Свеаланд, то той скоро щеше да изиска и да бъде признат за крал в Западна Готаланд. И ако трябваше, щеше да постигне това с меч в ръка. Тогава родствениците щяха да се изправят един срещу друг, род от източните земи щеше да се противопостави на род от западните.
В такъв случай беше най-добре да премахнат всички проблеми с една-единствена война, западните и източните готи да се съюзят и подкрепят крал Карл в неговата война. Това щеше да доведе до обединението на трите страни. Но изборът така или иначе щеше да бъде направен, макар и по-късно, но с цената на кръвопролития, като в най-лошия случай щяха да се изправят брат срещу брата си.
Никой на родовия съвет не можеше да възрази на Биргер Бруса по този въпрос. И оттук нататък трябваше да стане така, както Биргер Бруса бе казал.
Магнус участва във войната с войската си така, както смяташе за най-добре. Той и хората му не влязоха в сраженията, преди войната вече да беше предрешена, а задълженията им се състояха най-вече в това да екзекутират последните датчани и да вземат заложници, за които можеха да получат откуп. Магнус се завърна в Арнес като победител, който не бе загубил и един мъж в сраженията, но бе станал по-богат с 50 сребърни монети и заради това жените го харесваха, а мъжете — уважаваха.
Когато бе тръгнал на военния поход, той бе оставил Ескил в Арнес, макар че момчето протестираше и плачеше. Ескил все още не бе станал мъж по времето, когато трябваше да се отмъсти заради Ерик Йедвардсон и да се запази мирът в Западна Готаланд. Освен това той бе неговият първороден син и наследник и не можеше да бъде заменен, от който и да е воин.
Магнус се бе опитал да забрави по-малкия си син, който Бог му бе отнел, макар и жив. Но тъй като знаеше, че Арн бе синът, за когото Сигрид милееше повече, то той не можеше да го забрави, както друг би го сторил заради душевния си покой. Не можеше да забрави и Сигрид през петте години на траур, с които се бе наказал, след като Всевишният му я бе отнел. Тайно той си повтаряше, че Сигрид бе човекът, когото ценеше най-много от всички, които познаваше. Повече от всичките си хора, повече и от брат си Биргер Бруса.
Но подобни мисли пазеше само за себе си. Ако бе казал нещо такова на висок глас, всички щяха да го презират или да го сметнат за луд. Не можеше да признае, че мисли така за една жена дори и пред Ескил, макар че тази жена бе майка на момчето.
Докато ледовете все още не се бяха разтопили, в Биелбо отново бе свикан родов съвет и Магнус отпътува с хората си и Ескил, който за пръв път щеше да участва в съвета на мъжете и заради това бе предупреден да не се меси, да не пие много, да не казва нищо, а да слуша и да се учи.
В голямата кула на Биелбо имаше много зали, които можеха да поберат съвета, и това беше едно от местата в цяла Източна Готаланд, в което се отдаваха най-вече на подобни занимания. Забелязваше се още по начина, по който крепостните приемаха пристигащите, настаняваха ги и им съобщаваха как и кога ще се състоят срещите. В Биелбо това бе обикновена работа. В Биелбо се говореше за власт така, както в Арнес се говореше за злато.
Биргер Бруса прие брат си и племенника си с огромна топлота и още от началото бе тъй гостоприемен към тях, както към никой друг от родствениците си. Магнус не можеше да определи дали това бе заради братската любов или пък бе продиктувано от плановете на Биргер по въпросите, по които трябваше да спорят или да се обединят. Но му харесваше да се отнасят с него като с достоен мъж, макар и обкръжението им в момента да се състоеше от мнозина мъже, които бяха велики воини с рани от много битки, нещо, което във времето се цени много повече от златото, понеже и най-мазният архиепископ можеше да притежава огромни количества злато, без това да го прави велик мъж.