Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Магнус се бе заклел пред Бог, че ще носи траур пет години заради Сигрид, преди да се ожени отново. Това решение бе посрещнато с почуда в рода му, тъй като не бе уместно мъж, който все още бе здрав и имаше само един законен син за наследник, да не иска толкова дълго да създаде други синове и да укрепи позициите на рода си с нови връзки.
Магнус се утешаваше в известна степен със Суом и тя му роди извънбрачно дете. Но Арнес се превърна в мрачна крепост, където рядко настъпваха някакви промени. След смъртта на Сигрид Магнус се чувстваше празен, не можеше да открива нови идеи за търговията и сделките си. Всичко тръгна по нанадолнището.
Част от строежа му бе готов, бе построил зидовете и бе прокарал пътя нагоре към Тиведен. Да се прокарват пътища бе богоугодно деяние и той се бе заклел, че ще осъществи този строеж, когато за пръв път посети гроба на Сигрид, помоли се за нея във Варнхем и поръча молитви за нея.
Мислеше си, че надали щеше да навреди, ако обедини това, което бе богоугодно, с това, което бе благоприятно за бъдещата търговия. В деня, в който бъде прокаран път до Тиведен, той щеше да търгува на север със свеите, които бяха невежи хора и не разбираха много-много, но пък имаха добра стомана и търгуваха с красиви кожи, които щяха да му донесат доста сребро, ако ги получеше по проходими пътища.
За мрачното настроение в Арнес допринасяше и собствената му майка, Тора Гутормсдотер, която бе дошла от дома си в Норвегия, за да поеме грижите, които бяха отредени на съпругата му, докато той се оженеше отново. Но тя беше жестока с крепостните и искаше да върши всичко по стар норвежки обичай, а на Магнус, подобно на мнозина други мъже, му беше трудно да постави майка си на мястото й. И това, да стане пълновластен господар в собствения си дом, бе добра причина да си намери нова жена. Според Магнус щеше да е добре да се сроди с рода Поле от Хюсабю, тъй като земите му граничеха с техните. В такъв случай благополучна зестра, която някоя от дъщерите на рода Поле щеше да донесе в новото си гнездо, би била дъбовите гори, които растяха срещу хълма Кинекуле. Несъмнено, неомъжените дъщери на Поле бяха още деца, но младостта беше качество, което бързо преминава.
Ескил му беше и радост, и тайна тъга. Той беше като него самия, а и много приличаше на майка си Сигрид, тъй като, изглежда, беше наследил нейния разум. Повече от всичко Ескил искаше да последва баща си при търговските му пътувания, да се среща с чуждестранни търговци и да се учи от техните стоки и цени как най-добре да пресмята обменната цена на два варела свинско месо за пшеница или пък кожи или необработено желязо за сребро.
Скоро той щеше да стане възрастен мъж, който е неспособен да хвърли копие или да се бие с меч, както в тази възраст е нормално за човек с неговото потекло. Беше вярно, че в това Магнус в известна степен приличаше на по-големия си син.
Само веднъж, откакто бе станал господар на Арнес, Магнус бе принуден да тръгне на война. Това стана, когато датчанинът Хенриксен се бе обявил за крал на свеите, след като позорно бе отсякъл главата на Ерик Йедвардсон горе, в Източен Арос. Ако това бе станало след голямата литургия в църквата „Света Троица“, както твърдяха някои, то Ерик Йедвардсон бе загинал смело пред превъзхождащия го противник, а от мястото, където бе паднала главата му, бе бликнал извор.
Или пък ако бе така, както казваха враговете на Ерик Йедвардсон, или както твърдеше и Карл Сверкершон, Ерик бе умрял безпомощно, тъй като е бил твърде пиян от пивото, за да може да се защитава като мъж.
Все пак не беше толкова важно как е бил убит Ерик. На всяка цена трябваше да има война. Знаеше се, че свеите бяха възмутени от това, че един датчанин бе дошъл и убил техния крал. Бяха изпратили призив за война чак до Хелсингланд и из най-тъмните гори на Свеаланд и скоро огромна войска бе на път към Източен Арос. Но въпросът бе как ще реагират в Западна и Източна Готаланд, дали ще оставят свеите да си оправят сметките с датчанина кралеубиец, или пък щяха да участват във войната.
За крал Карл Сверкершон и хората му в Линшьопинг това не беше трудно решение. Той трябваше да избира дали да тръгне на война с най-голямата мощ, която можеше да събере, и след това сам да спечели короната на свеите, или пък да ги остави да победят сами, след това да изберат нов крал, който можеше да бъде всеки измежду вождовете и старейшините на свеите. За Карл Сверкершон изборът беше лесен.