Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
Погледна към джипа си, паркиран на алеята. Пространството около него беше прекалено открито. Ако противникът действително имаше прибор за нощно виждане, със сигурност щеше да я ликвидира още на втората крачка. Независимо дали бе въоръжен с пистолет или с нещо друго. Очертаваше се игра на дебнене и изчакване. Което беше добре за нея, защото полицията рано или късно щеше да се появи.
Изтекоха двайсет минути, без да се случи нищо. После в далечината се разнесе вой на сирена. Патрулната кола се появи минута по-късно. Гумите й изскърцаха по чакъла и спряха на алеята. От нея изскочиха двама полицаи с извадени пистолети, които напрегнато се огледаха.
— Аз съм Мишел Максуел! — извика тя. — Аз ви повиках. Стреляха по мен някъде от предния двор. Аз отвърнах на огъня и останах с чувството, че съм го ранила.
Ченгетата се взряха в нейната посока.
— Не виждам никого! — извика в отговор единият от тях. — А вие излезте напред с вдигнати ръце! — Замълча за миг, после попита: — Въоръжена ли сте?
— Нали ви казах, че отвърнах на стрелбата? Да, въоръжена съм.
— Хвърлете оръжието и излезте напред. Искам да виждам ръцете ви!
Мишел хвърли пистолета в тревата и напусна укритието си. Единият от полицаите изтича към нея и настъпи оръжието. Другият я държеше на прицел.
— Аз съм частен детектив — поясни Мишел. — Тук съм с разрешение.
— Дайте ми някакъв документ за самоличност! — извика полицаят.
Мишел му подаде личната си карта и разрешителното за оръжие.
— Някой влезе в къщата, докато бях в гаража — поясни тя. — Измъкнах се през прозореца. Стреляха по мен — ей там… — Ръката й махна към мястото зад гаража. — Ако използвате фенерче, положително ще откриете къде се е забил куршумът.
— По-добре ела насам, Джо — обади се другият полицай, изправен до джипа на Мишел.
— Какво има?
— Ела и ще видиш.
Джо направи знак на Мишел да тръгне пред него и двамата се насочиха към алеята. Спряха до тойотата.
Тялото лежеше по очи с широко разперени ръце. Едната обувка липсваше. В средата на гърба зееше широка дупка, от която сълзеше кръв.
Партньорът на Джо коленичи и внимателно обърна трупа. Куршумът беше заседнал в него, защото изходна рана на гърдите липсваше.
Мишел ахна от изненада. В краката й лежеше Хилари Кънингам, секретарката на Тед Бърджин.
Джо насочи фенерчето си в очите й и тя неволно извърна глава.
— Познавате ли я?
Мишел само кимна. После си възвърна дар слово и с прекъсване поясни:
— Това е жената, която ми даде ключ за къщата. Беше служителка на собственика.
— Е, честито — мрачно промърмори ченгето. — По всичко личи, че току-що сте я убили.
23
Телефонът изжужа. Той не помръдна. Ново жужене, което го принуди да се размърда. На третото позвъняване се включи и вибрацията. Той се събуди.
— Ало?
— Аз съм — долетя гласът на Мишел. — Затънала съм до гуша в проблеми.
Шон седна в леглото и машинално погледна часовника си. Беше един през нощта, а той беше заспал с дрехите си.
— Какво се е случило?
Десет минути по-късно знаеше за развоя на събитията всичко, което знаеше и Мишел.
— Добре, ясно. Не им казвай нищо, докато не дойда.
— А как ще дойдеш?
— Какво? — учудено попита той с единия крак на пода.
— До първия сутрешен полет има цели шест часа.
— Ще дойда с колата.
— Това означава да пристигнеш по едно и също време със самолета, но ще бъдеш скапан от пътя. Или изобщо няма да дойдеш, ако заспиш на волана и се блъснеш я в някое дърво, я в някой лос. За тази нощ ще се оправя. Ако мислиш да тръгваш, по-добре ела отпочинал и с ясно съзнание, за да можем да оправим нещата.
— Чакай малко! Арестувана ли си?
— Не съм от местните хора, имам кола. Една жена е убита, а аз съм единственият жив човек на мястото. Разполагат с оръжието ми. Второто, което ми конфискуват за нула време. Отговорът е: да, арестувана съм.
— Твоят изстрел ли я уби?
— Все още не се знае. Не са направили аутопсията. Но няма да се изненадам, защото стрелях в същата посока.
— Хилари ли стреля по теб?
— Не откриха оръжие около тялото й. Знам само, че един куршум се заби в пръстта на петнайсет сантиметра от главата ми.
— Е, този куршум ще потвърди версията ти.
— Ако го намерят.
— Защо? Нали е в пръстта?
— Трябва да е там. Но иди го търси, ако е рикоширал в някой камък. Аз нямах време да проверя.