Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
Изведнъж се плесна по челото.
Господи, колко съм тъпа!
Тед Бърджин беше пътувал до Мейн със самолет, а не с автомобил. Фермата имаше само един гараж, залепен за къщата. В него се влизаше направо от кухнята. Тя спря на прага и огледа колата в него. Солиден форд седан, на десетина години, но видимо добре поддържан. През следващите трийсет минути Мишел огледа всеки квадратен сантиметър от него. Направи го професионално, благодарение на специализирания курс за претърсване на автомобили, който беше завършила като служител на Сикрет Сървис. Разбира се, там се търсеха главно взривни устройства, докато сега ставаше въпрос за съвсем други неща.
Седна на пътническата седалка и се замисли. Къде Бърджин би скрил информацията за клиента си, след като не разполагаше с компютър, а тя не бе нито в кабинета му, нито сред личните му вещи, нито в дома му? Тук несъмнено ставаше въпрос за списък с имена, телефонни номера и адреси, които би трябвало да са записани на хартия — разбира се, освен ако не ги бе запомнил наизуст. Но това беше малко вероятно, тъй като възрастният адвокат очевидно беше човек на хартията и перото.
Погледът й бавно се спря на жабката. Вече я беше претърсила веднъж, но не бе открила нищо интересно. Резервна химикалка, розов отрязък от талон за технически преглед, документите за регистрация на колата, както и нов наръчник с техническите характеристики на форда.
Мишел се протегна към наръчника. Прелисти го на последните страници, оставени празни за евентуално вписване на операциите по поддръжката. Досега не беше срещала човек, който да ги попълва, но…
Бележката беше там, някъде в средата между празните листове.
Кели Пол. Домашен и мобилен телефон, плюс адрес в Западна Вирджиния, някъде около границата на щата. Тя имаше смътна представа за местоположението на градчето. Трябваше да е той. Клиентът. Освен ако не се окажеше, че Кели Пол бе дилър на „Форд“. Но вътрешното чувство й подсказваше, че едва ли бе така.
Откъсна листа, пъхна го в джоба си и слезе от колата.
След което замръзна на място.
Вече не беше единственият посетител в къщата.
21
Шон Кинг паркира встрани от пътя и се насочи към пешеходната дига. След срещата с Добкин се върна в мотела, но случилото се с Меган отново го подгони навън. Вече се питаше за мащабите на скандала, в случай че вдигне шум за продължителното й задържане от ФБР, и то против волята й. В крайна сметка реши, че ще трябва да направи нещо по въпроса, особено ако младата жена не се появи до сутринта.
Обади се на Мишел и тя му каза за писмото с подписа на Мърдок, което беше открила в кантората. Други резултати засега нямаше. Тя сподели за намеренията си да отскочи и до къщата на Бърджин по-късно вечерта. Дано пък да извади късмет, въздъхна в себе си Шон.
Насочи поглед отвъд дигата, към солидните стени на „Кътърс Рок“. Вълните на Атлантика с грохот се разбиваха в скалите, изхвърляйки солени пръски чак до пътя. Той машинално закопча якето си. Зад гърба му забръмча автомобилен двигател и той отскочи зад големите скали встрани от пътя. Изчака колата да отмине и предпазливо надникна.
Карла Дюкс. Нямаше как да сбърка широките й, почти квадратни рамене. Погледна часовника си, който показваше девет. Директорката на затвора беше имала дълъг работен ден. Може би това беше нещо обичайно.
Появи се още една кола и той отново се скри зад скалите. Доста оживен трафик за подобно изолирано място, и то в девет вечерта. Надникна точно навреме, за да зърне човека зад волана. Беше включил осветлението в купето и разглеждаше нещо в скута си.
Шон хукна към форда, запали двигателя и пое след непознатия. Не след дълго отпред се мярнаха стоповете му и той намали.
Правеше всичко възможно да остане незабелязан, но да не изпусне от очи колата пред себе си. Губеше я за момент по завоите, но после натискаше газта на правите отсечки. В крайна сметка отбиха от главния път, който следваше извивките на брега, и поеха навътре в сушата. Пред непознатия мигаха стоповете на още една кола, вероятно онази, с която се придвижваше директорката на затвора. Изминаха около три километра. Шон се изнерви, давайки си сметка, че онзи отпред няма как да не го е забелязал. Трите автомобила забавиха ход. Дюкс зави в уличката, която водеше към малък комплекс новопостроени къщи, вероятно за нуждите на персонала в „Кътърс Рок“. От двете й страни светеха магазинчета. Явно заетостта в района бележеше бум. Колкото повече убийци пристигаха в затвора крепост, толкова по-добре за местната икономика.