Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Шестият
Шестият - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шестият

Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:

Шон Кинг и Мишел се завръщат с най-шокиращия случай в кариерата си на частни детективи. Националната сигурност е застрашена от безграничните възможности на човешкия ум. Или става въпрос за предателство и конспирация на най-високо ниво?
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 161
Перейти на страницу:

Дюкс свърна в алеята на третата къща вдясно.

Другата кола я подмина и зави наляво. Нима и този човек живееше тук, изненада се Шон. Може би човекът в нея не бе следвал директорката на затвора, а просто се е прибирал у дома?

Шон спря колата и изскочи навън. Вдигна яката на якето си не само заради студа, но и за да скрие лицето си. Къщата на Дюкс беше малка, с винилова облицовка на стените и миниатюрна веранда. Имаше и двоен гараж, в който току-що беше изчезнала колата. Автоматичната му врата бавно се спускаше.

Петнайсет секунди по-късно светна един от прозорците. Вероятно кухнята, помисли си Шон. Вътрешното разположение на повечето от тези къщички беше едно и също.

Той продължи напред и свърна в първата пресечка. Другата кола беше изчезнала. Уличката беше тъмна. Само тук-там светеха прозорци. Явно тукашните хора си лягаха рано. Очите му шареха наляво-надясно, но виждаха единствено парата, която излиташе от устата му. Къщите от двете страни също имаха гаражи. В някой от тях вероятно беше изчезнала и другата кола. „Какъв глупак съм!“, изруга се той. След като видя къде живее Дюкс, трябваше да продължи след непознатия и да види къде ще отбие. Това беше пропуск, който човек като Шон Кинг трудно можеше да си прости.

Пред очите му изникна окалян камион форд Т250. Работен кон с висока проходимост, паркиран пред двуетажна къща, която по нищо не се различаваше от тази на Дюкс. После нещата се развиха мълниеносно.

Колата, която търсеше, изскочи иззад гигантската машина и с рев се насочи към него. Шон направи крачка встрани и се хвърли в каросерията на камиона. Приземи се върху някакви инструменти и дебела верига, навита на кълбо, която се заби в ребрата му. В следващия миг надникна над металния ръб, но само за да зърне как стоповете на непознатия примигнаха на пресечката и изчезнаха по посока на главния път. Шон пое дълбоко въздух, надигна се и опипа гръдния си кош.

Къщата светна. Входната врата се отвори в момента, в който той се смъкна от каросерията. На прага се появи мъж по боксерки и бяла тениска с пушка в ръце.

— Какво става тук, по дяволите? — извика той и се втренчи в Шон. — Какво търсиш в камиона ми?

Дулото на пушката заплашително се насочи към него. От вътрешността на къщата долетя яростен кучешки лай.

— Търся си кучето — отвърна Шон и притисна с ръка дрехата си, която бързо овлажняваше. — Бял лабрадор на име Роско. Дойдох на гости на мисис Дюкс, която живее отсреща, а той изскочи от колата и изчезна. Търся го вече цял час. Помислих си, че може би е скочил в каросерията на вашия камион. Имам същия, а той обича да се вози отзад. Това куче е с мен вече осем години и… и просто не знам какво да правя…

Дулото се наведе надолу. На верандата се появи някаква жена с дебел пуловер.

— Нашето куче умря съвсем наскоро — каза мъжът. — Все едно че изгубихме дете. Искате ли да ви помогна в търсенето?

— Благодаря, но старият Роско никак не обича непознати. — Шон извади лист и молив и надраска няколко цифри. — Това е телефонният ми номер. Ще го оставя ей тук, в каросерията. Ако случайно го видите, просто ми звъннете.

— Добре, става.

Шон затисна листчето с голяма кутия от боя, която се търкаляше в каросерията.

— Благодаря и лека нощ. Извинявайте за безпокойството.

— Няма проблем. Дано да го намерите.

Бог да благослови кучкарите.

Не след дълго Шон се добра до колата си и подкара към „Мартас Ин“. Качи се, куцукайки, в стаята си. Явно си беше навехнал глезена, когато скочи от камиона. Съблече ризата и огледа дълбоката кървава драскотина на гръдния си кош. Проклетата верига! Започна да почиства раната. Неизвестно защо имаше чувството, че току-що беше попаднал на убиеца на Тед Бърджин.

Изпи два аспирина и внимателно се отпусна в леглото. Утре със сигурност щеше да бъде схванат. Изруга се наум, че не беше запомнил номера на колата. След което се досети, че изобщо не го беше видял.

Вдигна слушалката и набра Ерик Добкин. Оказа се, че е нощна смяна и в момента патрулира на около двайсет и пет километра от „Мартас Ин“. Добкин изслуша информацията за инцидента, благодари и обеща веднага да започнат издирване на колата и шофьора.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)