Училище за лоши момичета
- Автор: Шрефер Элиот
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 9789546601476
- Переводчик: Мануела Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Училище за лоши момичета». Краткое содержание книги:
Мисията е ясна — да приеме тези от вас, които създават проблеми и да ги превърне в модел за подражание.
Методите?
Без свобода.
Без медицинска помощ.
Без милост.
Без изход.
Заради безотговорното си поведение Анжела е изпратена в Хидън Оук — училище за лоши момичета. То изглежда по-скоро като самотен замък, откъснат от целия свят, дълбоко сред горите. А действителността няма нищо общо с рекламираната учебна програма. Новите момичета трябва да прекарат един месец в изолация от останалите. След време те започват да изчезват едно по едно. А разкритията за мистериозни смъртни случаи, когато Хидън Оук е било училище за момчета, още повече сгъстява напрежението. Странното е, че може да има приятелство дори на такова място, където царят наказания и жестокост, бруталност и насилие. Анжела и няколко нейни приятелки решават, че на всяка цена трябва да избягат и да разкрият пред света истината за Хидън Оук.
Всеки път щом помръднех обаче, възглавницата се изплъзваше от очите ми и се будех. И ето как се озовах будна и зяпаща през прозореца в един часа през нощта. Тръбата за парното, която минаваше до леглото ми издаваше натрапчив глух шум, все едно се опитваше да ми каже нещо. Навън оранжевият прожектор беше оцветил поляната в яркожълто, а клоните на най-близките дървета се полюшваха ритмично на есенния вятър. Не се виждаха никакви други светлини в далечината — единствено мрака на гората наоколо. Светлината на прожектора беше толкова силна, че дори не можех да видя звездите.
Отсреща на първия етаж лампите в една от стаите все още светеха. Виждах много малка част от вътрешността на стаята, като от време на време до прозореца се появяваше ръката на този, който беше вътре. Беше мъжка. Приближих се малко към прозореца, облегнах брадичка на възглавницата и тъй като така и така не можех да спя, зачаках да видя на кого принадлежи ръката. Само че вместо да се появи отново, на прозореца се появи гол мъжки гръб. Дали защото ме бяха затворили в училище, пълно само с момичета, или защото от повече от половин час зяпах само в празния прозорец, сега гърбът на мъжа ми се стори най-красивото нещо, което бях виждала през живота си. Раменете му бяха притиснати толкова плътно до стъклото, че се оцветяваха в оранжевата светлина от двора, а косата му — къдрава и рошава беше влажна от пот около врата му.
Тогава, както се беше появил, изведнъж той изчезна. Няколко секунди по-късно беше заменен от по-слаба фигура, гола до рамото ръка и малка част от крак — определено женски. Ръката се пресегна напред и мъжът се появи отново, този път с лице към мен, прегръщайки момичето, шептейки нещо в ухото му. Видях как тя отметна глава, очевидно изпитвайки удоволствие от чутото. След това той вдигна поглед нагоре и очите му срещнаха моите.
Исках да се дръпна назад, да се барикадирам с възглавницата си и да се направя, че никога не съм поглеждала през прозореца. Вместо това обаче замръзнах, не можейки да отместя поглед от очите му. Беше младият мъж, който видях онази нощ с Джун и останалите, който стоеше сам в тъмната стая. Той замръзна за момент, след което, без да помества поглед, отново наведе устни към врата на момичето.
Усетих как вените на врата ми се подуха от напрежение и започнаха да пулсират. Огледах трескаво стаята ни и видях Кармен да спи дълбоко. Когато отново погледнах към прозореца, се надявах да се е махнал оттам, но не беше. Гледаше ме изпитателно, сякаш е чакал да се обърна отново. Само че сега момичето го нямаше и той стоеше гол до кръста на прозореца си. След това прокара бавно ръка през влажната си коса и ми се усмихна. Беше влудяваща усмивка — властна и привлекателна.
В ума ми просветна името, което д-р Зилинска неволно ми беше издала — Харисън. След това в главата ми прозвуча речта й как съм разчитала твърде много на мъжете за самочувствието си. Никога досега не бях мислила, че е възможно някой лекар да се окаже прав в диагнозата си за мен, но ето че се случи — беше истина. В момента бях напълно безсилна пред властта на непознатия мъж пред мен и просто седях и очаквах той да направи нещо, с което да ме накара да се почувствам по-добре. Само че как, по дяволите, трябваше да реагирам в подобна ситуация, когато вниманието на този привлекателен мъж беше единственото хубаво нещо за целия ми ден? Усмихнах му се леко и кимнах, оставяйки едната презрамка на нощницата ми да се смъкне бавно при движението.
Той повдигна вежда и измърмори нещо, което не успях да разбера по устните му. Изглеждаше така, сякаш се готви да ми кимне обратно, когато завеса от руса коса се спусна между нас и ръцете на момичето отново го придърпаха към себе си. Обръщайки се рязко, той изчезна от прозореца към вътрешността на стаята. Дълго гледах празния прозорец, но той не се появи повече. Не успях да заспя, докато светлината в стаята му не изгасна напълно.