Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Идва ми да се разкрещя: „Стига толкова!“ Обаче не мога да го направя — не и когато се опитвам да придружа приятелката си до кабинета на някакъв съмнителен доктор, който трябва да й даде рецепта за противозачатъчни. Затова, когато поглеждам часовника си и виждам, че дванайсет и половина вече минава, й предлагам да се отбием в най-близката бензиностанция.
— Защо? — пита Маги.
— Там продават карти.
— Ние нямаме нужда от карта.
— Ти какво, да не би да си мъж?! — Отварям жабката и поглеждайки съдържанието й, ме изпълва отчаяние. Празна е! — Освен това имаме нужда и от цигари!
— Проклетата ми майка! — просъсква Маги. — Опитва се да ги спре, разбираш ли! Много я мразя, когато тръгне да се опитва.
За щастие, проблемът с цигарите отвлича вниманието ни от главния проблем, че сме изгубени, че се намираме в най-опасния град на щата Кънектикът и че сме загубеняци. Все пак този въпрос е напълно достатъчно основание, за да ни отведе до някаква бензиностанция, където съм принудена да флиртувам с някакъв пъпчив бензинджия, докато Маги пишка притеснено в мръсната тоалетна.
Показвам на бензинджията листчето хартия, на което е написан адреса на доктора, и той казва:
— О, тук е! Завивате зад ъгъла и сте там! — А после започва да изобразява различни фигури с пръсти върху стената на постройката.
— Хей, много те бива да правиш зайчета! — хваля го аз.
— Знам — кимва сериозно пъпчивецът. — Смятам скоро да напусна тази работа. Ще ходя да правя театър на сенките по детски партита.
— Сигурна съм, че няма да останеш без клиентела! — Изведнъж се изпълвам с необясними топли чувства към този сладък, пъпчив младеж, който иска да прави театър на сенките за децата. Толкова е различен от нашите съученици в гимназията! А после Маги се появява и аз я натъпквам в колата, изобразявам с пръсти фигурка на лаещо кученце и двете побързваме да се изнижем оттам.
— Това пък какво беше? — изумява се приятелката ми. — С ръката. Откога правиш фигурки с пръсти?
Иска ми се да й отговоря: „Откакто ти реши да започнеш да правиш секс, а не ми каза.“ Но не изричам нищо. Вместо това казвам:
— Винаги съм можела да ги правя. Просто досега не си ме забелязвала.
Адресът на въпросния доктор е на уличка с малки къщички, натъпкани една до друга. Когато стигаме до номер 46, двете с Маги се споглеждаме, сякаш това не може да бъде истина. Кабинетът е просто поредната къщичка — дребна, синя, с червена врата. Зад къщата има друга врата, върху която виси надпис: „Лекарски кабинет“ Но сега, когато най-сетне сме открили така търсения лекар, Маги е ужасена.
— Не мога да го направя! — изписква и се отпуска върху волана. — Не мога да вляза!
Знам, че би трябвало да съм й бясна, задето ме накара да дойдем чак до Ийст Милтън за нищо, но не го правя, защото отлично си давам сметка как се чувства. Вкопчила се е като удавник за сламката на миналото, иска й се нещата да са такива, каквито винаги са били, изпитва огромен страх да направи крачка напред към бъдещето си. И е права, защото кой знае какво му е подготвило бъдещето?! От друга страна, вече е твърде късно да се връща назад.
— Знаеш ли какво ще направим? — отсичам. — Ще вляза и ще проверя как стоят нещата там. Ако всичко е наред, ще се върна и ще те взема. Ако не се върна до пет минути, викай полиция!
На вратата е лепнато листче хартия, на което пише: „Чукайте силно!“ Чукам силно. Чукам толкова силно, че почти ожулвам кокалчетата на ръката си.
Вратата се открехва и в пролуката се подава жена на средна възраст със сестринска униформа.
— Да? — пита.
— Приятелката ми има час за преглед.
— За какво? — пита делово сестрата.
— За рецепта за противозачатъчни — прошепвам.
— Вие ли сте тази приятелка? — извисява глас тя.
— О, не! — извиквам втрещено и крайно възмутено. — Приятелката ми е в колата отпред!
— Тогава да идва бързо, защото днес докторът е много зает!
— Окей — кимвам. Чувствам главата си като една от онези дребни играчки, които шофьорите на камиони поставят на предното си стъкло.
— Хайде, или бързо води „приятелката“ си, или влизай! — командва сестрата.
Обръщам се и помахвам енергично на Маги. И за първи път през живота си тя взема, че излиза.