Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Спокойно! Не исках да кажа, че изглеждаш като момче. А просто, че мислиш като момче. Нали се сещаш? Практична и непреклонна. И не се страхуваш от приключения!
— Слушай какво, момченце, само защото някой е момиче не означава, че тя не може да бъде практична и непреклонна и да не обича приключенията! Впрочем точно такива са момичетата, ако искаш да знаеш! Докато не се забъркат с момчета. Момчетата ги карат да се правят на глупачки.
— Нали знаеш какво казват? „Всички мъже са задници, а всички жени са луди!“
Събувам си обувката и го цапвам по главата.
Четири часа по-късно двамата излизаме, олюлявайки се, от киното. Устните ми са изтръпнали от целуване и се чувствам като пияна. Косата ми е смачкана и съм сигурна, че спиралата се е размазала по цялото ми лице. Когато най-сетне излизаме на улицата, Себастиан ме грабва, пак ме целуна и отмята назад косата ми.
— Е, какво ще кажеш?
— Бива си ги тези филмчета! Най ми хареса онази част, където Клинт Истууд прострелва въжето на Илай Уолак и го спасява!
— Аха — кимва той и ме прегръща през рамо. — И на мен тази част ми е най-любимата.
Опитвам се да пригладя косата си и да й придам по-приличен вид, за да не изглеждам така, сякаш половин ден съм се натискала с някого в киното.
— Как изглеждам? — питам.
Себастиан отстъпва крачка назад, поглежда ме и отговаря:
— Прекрасно! Приличаш на Туко!
Плясвам го през задника. Туко е името на героя на Илай Уолак, иначе казано „Грозния“.
— Мисля, че отсега нататък ще те наричам точно така! — изрича през смях Себастиан. — Туко! Малкият Туко. Какво ще кажеш?
— Че ще те убия! — провиквам се аз и го гоня през целия паркинг до колата.
13.
Създания на любовта
През следващите няколко дена се снишавам, като гледам да не се мяркам много пред погледа на Дона Ладона — пропуснах общото събрание, а на обяд не ходя в стола. На третия ден Уолт ме намира в библиотеката, където се крия в отдела по психология и тайничко чета „Любовните зодии на Линда Гудман“ в безуспешен стремеж да разбера дали двамата със Себастиан имаме бъдеще. Проблемът е, че не знам кога е роден. Мога само да се надявам, че е Овен, а не Скорпион.
— Астрология значи! О, не! Не и ти, Кари! — отбелязва Уолт.
Затварям книгата и я връщам на мястото й на лавицата.
— Че какво й е толкова лошото на астрологията?
— Тъпа е — отсича той. — Да си мислиш, че можеш да разбереш какъв ще бъде животът ти въз основа на зодиакалния знак! Глупости! Знаеш ли колко хора се раждат всеки ден? Два милиона петстотин деветдесет и девет хиляди души! И как е възможно два милиона петстотин деветдесет и девет хиляди души да си приличат толкова много, че да са еднакви?
— Някой казвал ли ти е, че напоследък си в много лошо настроение? — контрирам го аз.
— Какви ги приказваш, за бога? Че аз съм си винаги такъв!
— Заради раздялата е, нали?
— Не, не е.
— Тогава защо?
— Маги е потънала в сълзи — изрича внезапно.
Въздъхвам.
— Заради мен ли?
— Не всичко на този свят се върти около теб, Брадли! Доколкото схванах, нещо са се сдърпали с Питър. Изпрати ме да те търся. Чака те в дамската тоалетна до химичната лаборатория.
— Не е необходимо да й изпълняваш поръчките.
— Не ми пука — махва ръка Уолт, сякаш цялата тази ситуация е безнадеждна. — Така е по-лесно, отколкото да не го направя.
„Да, с Уолт нещо наистина не е наред“ — казвам си аз, докато търча да видя какво става с Маги. Той винаги си е бил леко саркастичен и циничен — качества, заради които го харесвам. Но никога не съм го виждала потънал в такава мирова скръб — прилича ми на човек, понесъл гигантски камък на раменете си, който внезапно разбира, че няма сили да продължи.
Отварям вратата на малката тоалетна в старата част на училището, която днес почти никой не използва, защото огледалото е зацапано, а крановете са отпреди шейсет години. Надписите на стената също приличат на шейсетгодишен. Любимият сред тях ми е „За да си прекарате добре, обадете се на Мъртъл“. Така де, кога за последен път някой се е осмелил да кръсти детето си „Мъртъл“?!
— Кой е? — провиква се Маги.
— Аз съм.
— Има ли някой с теб?
— Няма.
— Хубаво — отговаря тя и излиза от кабинката. От плача лицето й е подпухнало и цялото е на петна.