Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
— При Лулу ли сте говорили за това?
Тереса поклати глава.
— А как ти хрумна тогава?
Тереса не отговори, но продължи да гледа колекцията си с едва ли не ядосано изражение. Йоран се наведе напред, подпря брадичка на ръката си, за да е по-близо до нейното ниво, и подхвана:
— Всъщност има един човек, на когото не си подарила гердан. Знаеш ли кой е?
Тереса не реагира; Йоран обаче продължи:
— Аз. Така и не получих гердан.
Тереса склони глава толкова ниско, че носът ѝ почти докосна пода, и гласът ѝ потрепери:
— Вземи ги всичките, ако искаш.
Йоран се надигна от стола.
— Но миличка…
Той коленичи до столчето на дъщеря си и тя се втурна в обятията му, облегна чело на рамото му и заплака. Йоран я погали по главата и прошепна: „Шшш“ но Тереса не можеше да се успокои.
— Защо не направиш един гердан специално за мен? Искам да е жълт. Изцяло жълт — рече Йоран и тя удари чело в ключицата му с такава сила, че ги заболя и двамата, и продължи да плаче.
Тъй като Тереса беше родена в края на годината, когато започна първи клас, още не беше навършила седем години. Вече умееше да чете прости книжки и да събира и изважда, затова самото учене не представляваше проблем. На първата родителска среща Йоран и Мария чуха големи похвали за дъщеря си, която изпълнявала всички задачи прилежно и сериозно.
Гимнастиката и практическите предмети също не ѝ създавали затруднения. Лесно следвала инструкции, а фината ѝ моторика била добре развита; била направо ловка. Никога не се държала лошо с другите.
Учителката затвори папката си.
— Така че… накратко казано, всичко върви много добре. Тереса е… много сериозно момиченце.
Йоран си беше взел якето и започна да се облича, но на Мария ѝ се стори, че при последното изречение долови промяна в тона на учителката, и я помоли да поясни. В какъв смисъл сериозно?
Учителката се усмихна успокояващо.
— Като учител не мога и да мечтая за по-добра ученичка, но… тя не играе.
— Искате да кажете… не общува с другите деца?
— Не точно. Когато трябва да правят нещо, тя няма проблеми да си сътрудничи с тях. Но, как да го кажа, тя не обича да фантазира. Да играе. Да си измисля. Както казах, тя е… сериозна. Много сериозна.
Това, което Йоран бе приел отдавна, просветна в мозъка на Мария като сигнална лампа. Тя самата беше общителна и затова ѝ беше трудно да види дъщеря си като сериозен вълк единак. За Мария самотата не можеше да бъде резултат от особености на характера или личен избор; не — самотата беше поражение. Тя си имаше някои фикс идеи, но най-важната беше: „Хората са създадени да бъдат заедно.“
Йоран не ѝ противоречеше, пък и смяташе, че тя има право, поне теоретично. Той беше харесван от колегите си и ценен като съвестен и надежден човек, но понякога му се искаше общуването с хора да му носи по-голяма радост.
Работата в „Сюстембулагет“ му беше по вкуса. Клиентът идваше с купона си, разменяха няколко думи и той изпълняваше поръчката. Евентуално половин минута празни приказки, ако няма опашка. Той изглеждаше добре в зелената си жилетка и риза, беше любезен и си разбираше от работата, беше service-minded. Срещаше много хора на малки порции — точно работа за него.
Мария, от друга страна, беше в приятелски отношения с мнозина от клиентите си. Всеки ден се прибираше вкъщи с дълги истории, разказани от някой от тях, а с немалко собственици на кучета и котки направо бяха приятели. Канеха я на повече купони и сватби, отколкото имаше време да посети.
Йоран се измъчваше по няколко дни преди всяка дегустация на вино в службата в по-неформална обстановка. Ако не беше чисто професионалният му интерес към, например, новините от Лангедок, вероятно щеше да откаже да ходи. Би предпочел да му изпратят някоя бутилка по пощата.
В резултат на това двамата изтълкуваха информацията от срещата с учителката по различен начин. Йоран беше доволен колко добре се справя Тереса в училище, а Мария се разтревожи колко ѝ е трудно на Тереса в училище.
Тя започна щателно да разпитва Тереса всеки ден какво е правила в междучасията, с кого си е играла, с кого си е приказвала. Това продължи толкова време, че на Йоран му се искаше Тереса просто да излъже, да си измисли няколко приятели и игри само за да успокои Мария. Но лъжите и измислиците не бяха в стила на Тереса.
Приятелите на Арвид и Улуф идваха на гости без спиране. Някои от тях също имаха малки сестрички и Мария взе да се обажда на родителите им да обяснява положението и да моли да изпратят децата си да поиграят с Тереса. Според Йоран Тереса се справяше прилично със ситуацията. Тя им показваше нещата си, предлагаше им да играят разни игри и се мъчеше да извлече нещо хубаво от насила наложената ѝ компания.