Змии в стените
- Автор: Майналовски Сибин
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&ArtStudio
- ISBN: 978-954-863-359-8
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Змии в стените». Краткое содержание книги:
– О, нямаш никакви проблеми – ухили се широко той, щом чу молбата на Тодор. Зъбите му бяха имали крещяща нужда от стоматолог още при първия мандат на Сатанаил. – Ще го уредим за нула време. След това, ако искаш, ще ти запиша час другата седмица за обрязване. Миналата година си изкарах сертификат и за това. Ще се учудиш колко много народ си мисли, че щом съм вещ в магиите на мохамеданството и юдаизма, непременно трябва да съм добър и в касаплъка. Е, връщах ги, връщах ги, ама си викам „Парите са си пари“ и…
– Благодаря, ще си помисля, но засега искам само да придобия човешка форма – измънка Тодор. Не беше много сигурен какво точно означава „обрязване“, но беглите подмятания в „Котката“, които бе долавял оттук-оттам, някак си не го изпълваха с надежда.
– Сигурен ли си? Чувал съм, че във вашата… хм… каста това се харчело като топъл хляб – измърмори вехтият магьосник, но реши да не настоява. – Изчакай за малко тук, за да си приготвя всичко необходимо.
Той изчезна в дълбините на дома си и след десетина минути се появи отново, мъкнейки купища пожълтели пергаменти, прахолясали книги и бутилки с доста съмнително съдържание, част от които опитният пияч Тодор веднага идентифицира като шнапс, гюлова ракия и кайсиево бренди.
За щастие обаче цялата процедура по дращене на мистериозни символи, редене на талисмани и артефакти и изливане на течности в накладения не без помощта на самия дракон огън премина без особени инциденти. След порядъчно количество кълбета дим и разноцветни искри, когато Тодор най-сетне успя да си поеме въздух, усети как вече се взира в Абдулла като равен по ръст, а не отгоре надолу. Тежестта в раменете му, дело на постоянното напрежение в крилете, също бе изчезнала. Най-интересно обаче бе онова, което усещаше в новопридобитите си ръце и крака. Нямаше ги ноктите, които караха лапите му да се пълнят с пръст при всяка крачка, лекотата, с която се свиваха в ставите, бе умопомрачителна, а петте пръста… красота!
– Ето ти прочитна литература за домашно – тикна Абдулла в ръцете му копие от трактата „За особеностите на човешкото тяло и трудностите при овладяването му“, излязъл изпод перото на живата легенда на VIII век от основаването на Алианса, демона Асгарот, който според преданията бе успял да обсеби 1379 тела, включително и на една от Акълдаващите.
Тодор обеща да го прочете непременно въпреки че обемистата книга му се стори твърде непосилно предизвикателство.
Абдулла не само че не спомена и думичка за плащане, но и благодушно сподели част от гардероба си с бившия дракон. Навикът на хората да се навличат с по 3-4 ката дрехи винаги бе будел недоумение у Тодор, но след като се постъкми, усети как полека-лека започва да проумява необходимостта от всичкото това обличане. Наистина, доста по-удобно бе да се разхождаш наоколо с наметало, ватирана фланела и ботуши, особено ако тялото ти вместо с добрите, доказали се във времето люспи е покрито с подобна меко и неприятно розовееща кожа.
Прясно очовеченият дракон благодари на магьосника и закрачи из Обединените Светове, твърдо решен да открие веднъж завинаги половинката си. С всеки един портал, през който преминаваше обаче, надеждите му се сриваха все по-ниско и по-ниско, докато най-накрая не заораха в прахта на върховното отчаяние. Колкото и абсурдно да звучеше, но очевидно хората с нестандартна сексуална ориентация бяха по-малко и от драконите. Е, от време на време се срещаха и такива, но за Тодорово огромно съжаление отдавна бяха заети и щастливо се чифтосваха с партньорите си без дори най-дребен намек за раздор, изневяра или раздяла. На моменти дори се улавяше, че започва да се чуди дали да не се върне при Абдулла и да го помоли да го прехвърли обратно в старото му тяло. Регулярното му къркане, последващото спиртосване на организма и жлезите, изпускащи огън, поне бяха някаква предпоставка за бърза и безболезнена смърт, съответно и за избавление от душевните и плътски терзания…
Потънал в невесели мисли, Тодор дори не усети как преминава през поредния – стотен, а може и хиляден – портал. Студеният въздух наоколо, който се впи в измъченото от всички физически и психически премеждия тяло, го накара да се сепне и да се огледа наоколо. Бе попаднал в подножието на планина – толкова огромна, че върхът ѝ не се виждаше заради облаците, които грижливо го бяха скътали далеч от погледите на натрапниците.
Наоколо не се забелязваха никакви признаци на живот. Единствено в далечината се бледнееше някаква къщурка – грубо измазана, небоядисана, аскетична, без грам украса по себе си. Около нея също нямаше абсолютно нищо – нито градинка, която да свидетелства за естетичната натура на собственика си, нито лехи със зеленчуци, които пък да подсказват, че живеещият тук има прагматичен поглед върху живота.