Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Не ни преследват никакви дронове — съобщи Ем-бот. — Проверявам за потенциални засади.
Той беше много по-бърз и откликваше по-бързо от всеки друг кораб на бойното поле. Макар да беше по-голям от повечето от нашите изтребители на ЗСД, Ем-бот бе онова, което ние наричахме прихващач. Много маневрен и бърз кораб, създаден за бърз подход на бойното поле и оценка на обстановката.
У дома бях част от екип със специализирани роли. Джорген, например, обикновено летеше на ларго — тежък изтребител с огромен щит и много огнева мощ. Кималин пилотираше снайпър — малък, изключително точен кораб, който можеше да отклонява вниманието на враговете, когато вниманието им беше насочено към мен или Джорген. Боевете през последните няколко месеца представляваха групово усилие, обикновено ескадрата ни се състоеше от шест прихващача, два тежки изтребителя и два снайпера.
Чувствах се изолирана, като се включвах в битка сама, след като толкова дълго се бях сражавала като част от екип. Това чувство ме накара да изпитам вина. Не бях оценявала какво имам и често летях сама. Какво ли не бих дала, за да бъдат Джорген или Кималин до мен сега.
Насилих се да се съсредоточа над летенето. Беше хубаво да съм в пилотската кабина и да обучавам. Съсредоточих се над това и усетих как бустерите жужат зад мен, а тихият глас на Ем-бот ми подаваше новини за бойното поле. Това го знаех. Поне тази част можех да я свърша.
Завъртях се обратно, прелетях през астероидното поле, където повечето други кораби избягваха дроновете. Исках да видя бойното поле и да се опитам да реша как точно ще се разиграе тестът.
— Командване полети — обадих се аз. — Говори Аланик, пилотът от РиДон. Бихте ли посочили целта за този тест?
— Цел ли, пилот? — долетя отговорът. Гласът беше непознат. — Много просто. Останете живи в продължение на трийсет стандартни минути.
— Да, но какво е „смърт“ в това упражнение? — попитах. — Свален щит? Или използвате боя?
— Пилот — долетя отговорът. — Мисля, че ни бъркате. — Над мен дроновете започнаха да сипят унищожителен огън. Неуверен кораб наблизо избухна на няколко пъти, след като щитът му беше свален. На други места случайният огън от деструктори попадаше в астероиди, ставаше експлозия, която вакуумът поглъщаше.
— Използвате истински огън? — попитах аз. — По време на тестови полет?
Отговор от командването не дойде. Стиснах контрола, сърцето ми започна да бие по-бързо. Неочаквано смисълът на цялата тази битка се промени.
— Ангели небесни — рекох. — Какво не им е наред на тези хора? Оплакват се от агресията, след това тежко въоръжени дронове се изправят срещу група необучени оптимисти.
— Мисля — обади се Ем-бот, — че Върховните не са много свестни.
— Какво те доведе до това блестящо умозаключение? — изръмжах аз и с помощта на светлинното копие се завъртях около един астероид. Над мен три от дроновете на креляните се устремиха надолу и ме набелязаха.
Спокойно, казах си аз, знаеш как се прави. Движех се инстинктивно, подадох мощност и прецених стратегията за атака на дроновете. Двама останаха на опашката ми, докато един подаде мощност и се опита да ми отреже пътя надясно и да мине пред мен.
Не разчитах на сайтоничните си умения, за да чета инструкциите на дроновете — не исках да се перча, че знам как се прави, — вместо това пилотирах нормално. Отклоних се на едната страна, закачих се за астероид със светлинното копие и се завъртях, преди да се пусна, и подходящият момент ме запрати към дроновете. Не открих огън. Докато се разминавахме, изпълних ново завъртане и се стрелнах след тях.
Така те останаха отпред. Обикновено задачата ми беше да ги подгоня към мястото, на което чакаше Кималин, за да ги порази. Днес се налагаше да се справя сама. Открих огън по дроновете, но те се разделиха, насочиха се в различни посоки. Избрах единия и започнах преследване.
— Следя другите два — съобщи Ем-бот. — Те отново завиват към нас, но са бавни, защото минават през астероидното поле.
Кимнах и се съсредоточих над преследването на дрона. Той се отклони надолу и аз предвидих това, стрелнах се паралелно с него. Изчаках го да се обърне отново и в подходящия момент изстрелях светлинното копие и нанизах вражеския кораб. Бързо, преди да ме отклони от курса, аз изстрелях другия край на светлинното копие към близкия астероид.
В резултат, вражеският кораб неочаквано се оказа нанизан за астероид. Когато смени посоката, копието го дръпна и той се заби в астероида сред букет от искри. Дано гледаш това, Куна, помислих си аз с усмивка на задоволство.