Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Направих завой и се върнах и видях, че за щастие, бедстващият кораб се бе възползвал от възможността, която му предложих. Гнездата му се насочиха към креляните без щитове и той взриви два от тях.
Добра стрелба, който и да си ти, помислих си аз. За щастие, този някой щеше да види какво правя, докато привличах нови кораби, за да го отърва от тях. Задачата ми не беше да отбележа попадения, а да държа врага в отбранителна позиция.
Крелянски кораб избухна от дясната ми страна. Стратегията ми щеше да бъде ефективна, докато креляните не усетеха, че не трябва да ми обръщат внимание, докато другият беше уязвим. За щастие, когато и трети дрон избухна, останалите се разпръснаха. Битката тук беше различна от онези, които бях водила над Метален рой — тези дронове не се интересуваха да унищожават опитните пилоти.
Подредих се до новия си приятел и се поотпуснах, когато той включи отново щита си. Аз последвах примера му, за да имам защита.
— Получаваме повикване от неизвестен канал — уведоми ме Ем-бот. — Предполагам, че е корабът, който спасихме. Да пусна ли съобщението?
— О, да.
Каналът се отвори и чух… овации. Десетки гласове ликуваха. Но аз бях спасила само един кораб, както предполагах, с един пилот.
— Храбри воини — заговори дълбок мъжки глас, — ние сме ви задължени. Този ден спасихте флагман на кицен от унищожение.
— Флагман ли? — попитах. След това се сетих. Този кораб не е много по-голям от Ем-бот, но ако пилотите са много малки…
— Това си ти! — възкликнах. — Кралят на песчанките-лисички!
— Не знам какви са тези песчанки-лисички — отвърна гласът. — Но… ти сигурно ме бъркаш. Аз съм Хешо — и не съм крал, тъй като планетата ни има справедливо, представително правителство. Аз обаче съм скромен поет и капитан на звездния кораб Гауалако-Ан и ви благодаря с цялата мощ на сърцето си.
Натиснах копчето за заглушаване.
— Ем-бот, мисля, че това е самураят лисичка-песчанка, която видях одеве.
— Говориш за кицен ли? — попита той. — Те са раса с второстепенно гражданство при Върховните. А, да! Това ще ти се стори забавно. Преведох името на кораба им. На техния език грубият превод гласи: „Достатъчно голям, за да те убие“.
— Кораб с размерите на изтребител трябва да им се струва като разрушител — отбелязах. — Не сме спасили един пилот, а цял екипаж. — Освободих копчето за заглушаване. — Капитан Хешо, аз се казвам Аланик и ми е много приятно да се запознаем. Какво ще кажете да работим заедно? В тази битка има твърде много хаос. Трябва ни организирана съпротива.
— Отлична идея — отвърна Хешо. — Като постоянен дъжд, който се превръща в буря, „Достатъчно голям“ е на ваше разположение.
— Супер. Дръжте оръдията си готови за стрелба по всеки дрон, който видите, за да стреляте като по мишена.
— Позволете да направя предложение — отвърна Хешо. — Трябва да спасим друг, по-бърз кораб, като вашия, така ще постигнем баланс в новоизлюпения ни екип.
— Страхотно предложение — отвърнах и огледах бойното поле в търсене на по-бързи кораби, които да се опитаме да вербуваме. Веднага забелязах един — черният кораб с Брейд на борда, човешката жена. Той се мяташе в мелето с опитни движения и завиваше около един астероид. Тя беше добра. Много добра.
— Виждаш ли черния кораб на мое 238.25? — посочих на Хешо. — Отивам да помогна и да видя дали иска да се присъедини към нас. Вие останете тук и ме повикайте, ако ви набележат дронове.
— Чудесно — съгласи се Хешо.
Аз ускорих след черния кораб, стрелнах се сред хаоса от светлини и експлозии. След черния се бяха устремили двама креляни. Свързах се по радиото с Брейд и лампичката за връзка светна, показа, че тя слуша.
— Ще отстраня двете опашки — предложих. — Просто ми дай…
Черният неочаквано изстреля светлинно копие в преминаващ приятелски кораб. Останах шокирана, когато видях, че светлинен меч се използва от крелянски кораб и как използва инерцията, за да се завърти около приятелски кораб. Тази подла маневра изпрати нищо неподозиращия кораб настрани, той се завъртя и се блъсна в астероид. Това движение позволи на Брейд да изпълни професионален завой и тя се гмурна през средата на дроновете и изстрелите ѝ ги превърнаха в космически прах. След това профуча покрай моя кораб и ме пропусна на сантиметри.
Изругах, завъртях се по оста си, след това подадох мощност след нея. Това беше невероятна маневра. Тя имаше сериозен летателен опит.
— Ей! — повиках я аз. — Образуваме ескадра. Можем да използваме твоя…
Черният кораб се отклони надясно и се хвърли отново в битката, без да ми обърне каквото и да било внимание. Въздъхнах.