Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Поне имаме цяла кола с ракети — каза Кадилак.
— Да. И можеш да благодариш на Мо-Таун, че са заредени! Изпразвай джобовете си! — Стив бързо измъкна повечето гранати и резервни пълнители. Кадилак направи същото.
— Вие двамата да ни прикривате — каза Стив на Джоди и Келсо.
— Няма да можем — каза Келсо.
— Ще направите всичко възможно, по дяволите! Но може би ще трябва да тръгнем с три самолета вместо с четири…
Стив изведнъж разбра, че Клиъруотър не е с тях.
Клиъруотър ги беше оставила веднага щом разбра, че им трябва повече време да оправят онова, което не е наред. Тя не разбираше как работят летящите коне, но знаеше, че само тя има силата да задържи войниците в другия край на полето. Можеше да усети нарастващия им гняв и знаеше, че те скоро ще се окопитят. Не трябваше да им позволи да убият облачния воин и Кадилак. Иначе всичко пропадаше. Но тя имаше и друга задача: да отмъсти за Плейнфолк.
И сега Клиъруотър тичаше към средата на полето.
— Какво прави тя, по дяволите? — извика Келсо.
— Ще ни осигури известно време — отвърна Стив и хукна към количката с ракети.
— Но тя дори не е въоръжена!
— Въоръжена? — Кадилак се засмя презрително и изведнъж го изпълни чувството за приобщеност. Беше като среща с отдавна изгубен приятел. — Само гледай, подземни човеко! Ще станеш свидетел на истинската сила на Плейнфолк!
Когато първите пет летящи коня се взривиха в небето, двамата благородници предположиха, че това или е катастрофата, или инцидент, или работа на някое отмъстително божество. Но когато една експлозия в двора беше последвана от още няколко, които превърнаха работилниците в пламтящ куп развалини, и двамата разбраха, че Херън Пул е обект на целенасочена атака.
Но от кого? Преди някой да може да потърси отговор още два летящи коня се взривиха опасно близко и генералният консул полетя надолу от небето — и почти изкопа с тяло собствения си гроб. Къде беше този невидим враг? Яма-Шита, като всички майстори на желязо, се страхуваше от божествения гняв на камите, но Херън Пул не беше поразен от небесни мълнии. Това беше дело на безмилостни хора!
В този момент дойдоха първите проблясъци на отговора. Наблюдателят от втория ескортиращ самолет успя да се приземи и въпреки че всяка кост в тялото му беше счупена, по някакъв начин намери сили да промълви няколко думи.
Докладва, че е видял петима души, облечени в дрехи на роби, да се крият до останалите четири летящи коня, и това веднага бе предадено на Мин-Орота. Двамата с Яма-Шита бяха смаяни и объркани, като всички, но макар страхът да беше стегнал гърдите им, умовете им не се бяха превърнали в желе. И двамата почти в един и същ момент стигнаха до едно и също заключение. Всичко това беше бунт на робите в Херън Пул. Глупаво безразсъдство, за което щяха да платят скъпо.
И точно в този момент на полето се появи една фигура, облечена в бяло, и тръгна към тях. Никой не можеше да проумее какво се надява да постигне този нещастен роб, но появата му беше недопустим акт на обида и той трябваше веднага да се унищожи. Незабавно! Яма-Шита се изправи, посочи с лакирания си жезъл непокорния роб и изкрещя на телохранителите си да го хванат. Мин-Орота бързо последва примера му. Десетина души останаха да защитават господарите си, а другите самураи — общо около шестдесет — хукнаха към полето. Някои извадиха дългите си мечове, други измъкнаха стрели от колчаните на гърбовете си.
Яма-Шита даде втора заповед на отряда конници — те трябваше да подминат облечения в бяло роб и да отидат при четирите летящи коня.
И изведнъж се смрази от неземен вик — пронизителното виене на мютски повелител.
Келсо, който зареждаше стартовите касети, почти изпусна двете ракети, които носеше.
— Какво е това, по дяволите!
— Действай, не спирай! — извика Стив. Двамата с Кадилак вече бяха поставили две ракети в скобите под четирите машини. Но две не бяха достатъчни. Той беше говорил за използване на три, но всъщност имаха нужда от пълен комплект. Не им трябваха четири самолета, но сега, когато бягството им висеше на косъм, трябваше да разполагат с пълните им възможности.
Джоди, която беше клекнала на покрития с трева бряг да ги прикрива от нападение отзад, реши да помогне, така че прибра пистолета си в кобура и затича към количката. И изведнъж земята се разтърси и тя падна. Вдигна глава и видя, че от труса няколко от ракетите почти са се измъкнали от гнездата. Надигна се и хвана една точно преди да падне на земята.