Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Куршумите изсвистяха и тримата паднаха.
Келсо махна на Клиъруотър и Кадилак да тичат след Джоди и хвърли една газова граната в двора.
— Три! — Стив взриви ведрата в клозета на караулното помещение.
Взривът разтърси стените и събори покрива.
Стив взриви караулното помещение по две причини: да елиминира възможната въоръжена намеса оттам и да отвлече вниманието на персонала от работилницата и наземния персонал от двора от четирите самолета в западния край на полето.
Всички бяха объркани, но той искаше да ги обърка още повече. Не можеше да го направи, докато джапите, които тичаха през полето пред работилниците, не се разкарат. Освен петдесетината наземни оператори имаше още толкова персонал от работилницата и двадесетина жени опаковчици от „барутната стая“. Плюс приятели и роднини, промъкнали се, за да виждат по-добре.
Сега виждаха повече, отколкото биха искали. Когато земята под краката им се разтресе и видяха над задната стена на двора да се издига пушек и прах, повечето се спуснаха към трибуната — да помогнат, а може би и за да се спасят.
Клиъруотър, Кадилак, Джоди и Келсо се хвърлиха към Стив, когато той натисна друго копче и взриви шестте заряда, разположени покрай стените.
Б-Б-Б-Б-БА-БАММ!
Взривът пръсна стените, а шестата запалителна граната, която Стив беше прикрепил при пластичния експлозив, избълва лепкав огнен дъжд във всички посоки. Само след секунда дървените стелажи, работните тезгяхи и мертеците от падналите покриви горяха.
— По дяволите! — изруга Келсо. — Този твой план за бягство върши добра работа. Не бих искал да съм тук, когато разберат кой е виновен за всичко това!
Джоди посочи небето на югоизток.
— Тримата идват! Виждаш ли ги?!
— Да. Те са следващите — каза Стив. — Бягайте!
После грабна вързопа от Клиъруотър и хукна напред. Скочиха в канавката, която минаваше покрай полето, и се снишиха. Досега всички, които ги бяха видели, бяха мъртви или много лошо ранени, така че не можеха да ги издадат.
Стигнаха до самолетите и надзърнаха над ръба на канавката. Зад самолетите имаше две колички със стартови ускорители и ракети.
Стив посочи на Келсо неколцината динки, които тичаха като пилета без глави покрай бушуващия огън.
— Мислиш ли, че можеш да ги ликвидираш с осколочна граната оттук?
Келсо прецени разстоянието.
— По-лесно е да го направя иззад количката.
Стив кимна и Келсо изскочи на поляната и затича.
— Мисля, че ни откриха — каза Кадилак.
Стив погледна нагоре. Трите приближаващи се самолета се бяха разделили. Два се спускаха от север; третият беше високо.
„Това трябва да е генералният консул. Да… Той трябва да е.“
Двата самолета бързо направиха завой — точно тогава Келсо се изправи и хвърли първата от двете гранати към паникьосаните динки. От височина само петстотин фута летците не можеше да не ги видят в канавката.
Пратеникът видя двата летящи коня да минават над горящите работилници и да се спускат към трибуната точно когато командирът на войските на Мин-Орота изпрати половината от силите си на полето да се справят с огъня. Тоширо заповяда отрядът правителствени войски да остане по местата си. Гореше собственост на Мин-Орота. Докато не бъдеше помолен да помогне, той нямаше да помага.
Стиснал в две ръце радиопредавателя, Стив натисна с палците си бутони шест и осем. Баа-бамм!
Двата самолета се взривиха над войниците — първият на височина двеста фута, вторият само на сто. Парчетата полетяха като ракети към изплашените войници. Командирът беше пометен от коня си от едно овъглено полуголо тяло. Дисциплината се пропука; войниците се обърнаха и побягнаха към относително безопасния път зад източния край на полето.
Тоширо Хазе-Гава изкрещя на командира на гарнизона да изтегли силите си. Според сложните закони на протокола той самият не можеше да напусне полето преди генералния консул и следователно беше длъжен да остане на ужасения си кон, който беше подбелил очи и се дърпаше. Но Тоширо държеше юздите като в менгеме, притеглил изпускащата пяна уста на коня до гърдите му. Очите му бяха втренчени в едно много по-спокойно животно — летящия кон, който кръжеше високо в небето.