Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
„Хайде, Брикман! Какво чакаш?“
Стив вече беше дал предавателя на Клиъруотър — и тя тъкмо натискаше бутона.
Като видя необяснимото разрушаване на ескорта си, генералният консул изпадна в ужас и страховете му не бяха неоснователни. Камите бяха излели гнева си, бяха ударили в момент, когато можеха да нанесат възможно най-голямо унижение на суетните и глупави мъже, които бяха дръзнали да пренебрегнат божествения план!
Бяха получили напълно заслужен урок. Но той беше невинен; грешката му беше само сляпото подчинение на върховния господар. А сега имаше реална опасност да го удари небесна мълния.
„О, Амерацу-Омиками! Имай милост към неволния грешник, принуден само от дълга да наруши твоите облачни владения! Ако трябва да платя с живота си за тази глупост, позволи ми поне да умра от достойна смърт с меч в ръка! Ще я посрещна още днес, без да трепна! Още този час! Но нека бъда сред хора, стъпил на земята!“
И консулът извика на летеца:
— Искам да сляза! Кацай! Кацай!
Вятърът отнесе думите от устата му — а пилотът и целият летящ кон избухнаха в кълбо оранжево-бял пламък. Плавното движение надолу премина в ужасно разтърсване и генералният консул — дясната страна на лицето му бе обгорена и покрита с мехури, късогледите му очи изпускаха пара в очните кухини, гърбът на робата му бе в пламъци — се озова изхвърлен в един свят, където небето и земята се въртяха и се превръщаха в едно цяло.
Консулът отчаяно стискаше страните на кабината, но дървената конструкция се разпадна в ръцете му. Коланите, които го държаха за седалката, се изхлузиха от раменете му и той заплува във въздуха. Под него лежеше пъстро одеяло от червени, кафяви и оранжеви ниви. Светът вече не се въртеше — отново се беше разделил на земя и небе.
Шокът от случилото се, задушаващият въздушен поток и вцепеняващата болка прогониха ужаса от ума му. Образованието му не включваше смразяващия факт, че при свободно падане телата се ускоряват с трийсет и два фута в секунда, докато не достигнат скорост сто и двайсет мили в час. Скорост, крайна във всякакъв смисъл на думата.
На две хиляди фуна височина, с разперени ръце и крака, все още има моменти, в които си мислиш, че можеш да летиш вечно и че — стига да знаеш тайната — можеш да се плъзнеш надолу като птица по изящна крива и леко да стъпиш на земята. Чак когато минеш през границата от хиляда фута неочаквано разбираш, че земята с ужасяваща скорост се надига срещу теб и че всичко ще свърши съвсем различно.
Скрити под навеса на ложата и заобиколени от телохранители, Яма-Шита и Мин-Орота наблюдаваха с интерес, но и с ужас, как генералният консул пада към земята с разперени ръце като повредена механична кукла.
Бух!
Тоширо отдавна очакваше този момент, но въпреки това трепна, когато тялото на генералния консул издълба в земята дупка дълбока няколко пръста и се пръсна като презрял пъпеш. „И така, това свърши…“ Обзет от неочаквано веселие, той обърна неспокойния си кон и напусна полето в галоп; от небето още падаха останки.
„Невероятно“ — помисли Джоди и погледна цифровия си часовник — един от трите, които предвидливо им бяха доставили от АМЕКСИКО, за да им помогнат в координиране на бягството. Толкова смърт и разрушение, а бяха изминали по-малко от осем минути, откакто Брикман беше взривил първия самолет и те бяха избягали от павилиона. Тя видя Кадилак да си бърше очите — лицето му беше в сълзи.
— Хайде! — викна Стив.
Четиримата изскочиха на полето и затичаха към самолета, където беше Келсо — дванадесети номер. Ренегатът — държеше обезопасяващата плоча, която динките бяха започнали да слагат над дюзите на петте ракетни тръби — викна:
— Не е зареден.
Стив го погледна като ударен от гръм.
— Не е зареден?
— Пусковата касета е празна! Виж!
Беше вярно. Стомахът на Стив се обърна.
— По дяволите! — Той хвана Джоди и Кадилак за раменете. — Проверете следващите два! Аз ще проверя девети!
Всички касети бяха празни. Някой идиот динк беше сложил плочите — вероятно бе мислил, че така изглеждат по-добре.
— Какъв глупак съм! — Стив се удари гневно по бедрото. — И през цялото време те бяха точно под носа ни! Кристо!