Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
Опита се да успокои паникьосания си мозък.
„Стегни се, мисли! Всичко ли е прибрано в случай на неочакван обиск? Да. Упражнявали сме Червена Едно дузина пъти. Но проклети да са Роджър Крос и Артър! Защо по дяволите не ни предупредиха? Дали не са хванали Артър? Или Роджър! Боже, дано не е Роджър! Какво ак…“
Погледът му попадна на купчината каблограми върху бюрото. Отчаяно ги засъбира в пепелника, псувайки, че не ги е видял по-рано. Намери запалката. Пръстите му трепереха. Запалката щракна и в това време уредбата запращя:
— Двама мъже се качват на кораба с Бородинов, само двама, останалите са долу.
— Добре, забавете ги малко. Ще дойда на палубата. — Суслов загаси запалката и ругаейки напъха каблограмите в джоба си. Грабна почти пълна бутилка водка, пое дълбоко въздух и с широка усмивка излезе на палубата.
— Добре дошли на борда! Какъв проблем има? — каза той, заваляйки думите, поддържайки добре изработеното прикритие. — Някой от нашите моряци ли е загазил, Супериндентант Армстронг?
— Това е мистър Сан. Може ли да поговорим? — каза Армстронг.
— Разбира се, разбира се! — отвърна Суслов с престорена веселост. Никога преди не беше виждал китаеца. Изпитателно погледна студените очи и изпитото пълно с омраза лице. — Последвайте ме, моля — после се обърна на руски към Бородинов, който говореше перфектен английски: Вие също. — Кой ще спечели петия тур, суперинтендант?
— Бих искал да знам, сър.
Суслов ги поведе към малкото преддверие пред каютата си.
— Седнете, моля. Дежурен, донеси чай и водка! — Суслов щедро наля, независимо, че двамата полицаи любезно отказаха.
— Моля — подкани весело той. — Кажете какъв е проблемът?
— Изглежда, един от вашия екипаж се занимава с шпионаж срещу правителството на Нейно Величество — любезно каза Армстронг.
— Невъзможно! Шегувате с мен.
— Хванахме го. Правителството на Нейно Величество ще протестира официално.
— Това е търговски кораб, познавате ни от години. Вашият началник ни наблюдава. Не се занимаваме с шпионаж.
— Колко души от екипажа са на брега?
— Шест. Вижте какво, не искам никакви неприятности. Имах достатъчно проклети неприятности с един моряк убит от неиз…
— А да, покойният майор Юрий Бакиан от КГБ. Много жалко.
Суслов се направи на засегнат.
— Името му е Ворански. Не познавам майора, за когото говорите.
— Разбира се. Кога вашите моряци трябва да са обратно на кораба?
— Утре вечер.
— Къде са отседнали?
Суслов се засмя.
— Те са в отпуск. Къде биха могли да са, освен при момичета или в барове? С момичета?
— Не всички — отбеляза студено Армстронг. — Поне един от тях е доста нещастен в момента.
Суслов го наблюдаваше, доволен, че Меткин не е между живите и не можеха да го блъфират.
— Вижте, Супериндентант, не зная нищо.
Армстронг извади и постави на масата снимки, на които се виждаше Меткин, влизащ в ресторант, после под стража, снимка от полицейския архив, снимка в полицейската кола.
— Господи! — ахна Суслов, артистично. — Дмитрий? Това е невъзможно! Аз ще съоб…
— Вашето посолство в Лондон е вече предупредено. Майор Николай Леонов си призна.
Този път шокът на Суслов беше истински. Не беше предполагал, че Меткин ще проговори толкова бързо? Армстронг въздъхна.
— Майор Николай Леонов е от вашето КГБ. Това е истинското му име и чин. Той е бил политическия комисар на кораба ви.
— Да… да, това е истина, но… името му е Меткин, Дмитрий Меткин.
— Нямате нищо против да претърсим кораба? — Армстронг понечи да се изправи. Суслов беше ужасен, Бородинов също.
— Протестирам — Суслов заекна. — Да, Супериндентант, много съжалявам, но официално протестирам и тр…
— Ако на кораба не се занимават с шпионаж и е търговски, защо трябва да протестирате?
— Ние сме под закрилата на международна спогодба, освен ако не представите официална заповед за обиск…
Армстронг бръкна в джоба си. Всичко се обърна в корема на Суслов. Трябваше да се подчини на официалната заповед и това ще бъде провал, защото ще намерят повече доказателства, отколкото могат да си представят. Този проклет кучи син Меткин сигурно им е казал нещо важно. Имаше желание да крещи от ярост, в джобовете му бяха фаталните съобщения.