Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
„Кога ще е най-подходящо да се качи горе?“ — питаше се отново сигурен, че Орланда и Бартлет са на палубата, а не в леглото, както биха постъпили цивилизовани хора.
Вътрешно се разсмя.
До леглото имаше илюминатор и той виждаше светлините на Каулуун в далечината. Двигателите работеха нормално, изправи се за момент и отиде до гардероба. Вътре имаше няколко много скъпи нощници, бельо, пъстри роби и тежки халати, които бе купувал за Орланда. Забавляваше го да ги държи и дава на други жени.
— Направи се красива и облечи това. — Даде й жълтата копринена, дълга до земята роба, любимата на Орланда. — Отдолу няма да обличаш нищо.
— Да, добре. О, колко е хубава!
Той също започна да се преоблича.
— Ако лудорията успее, можеш да я задържиш, като награда.
— Ах! Ах, тогава всичко ще стане, както го искаш — пламенно извика тя.
Откровената й алчност го разсмя.
— Първо ще свалим моите пътници на пристанище Хонконг Сайд. — Той посочи през илюминатора. — Виждаш ли големия товарен кораб, този с червеното знаме със сърп и чук?
— Ах, да. Корабът на лошата поличба? Виждам го!
— Когато го доближим, качи се моля те на палубата.
— Разбирам. Какво трябва да кажа?
— Нищо. Само мило се усмихваш на мъжа и на жената, след това на мен и пак слизаш долу. Ще ме чакаш тук.
Бюти Сноу се засмя.
— Това ли е всичко?
— Да, само ще бъдеш мила и красива и ще се усмихваш — най-вече на жената.
— Трябва ли да я обичам или мразя?
— Нито едното, нито другото — каза той, впечатлен от проницателността й, убеден, че двете ще се мразят от пръв поглед.
Съвсем сам в каютата на „Съветски Иванов“, капитан Григорий Суслов довърши разшифроването на спешното съобщение, след това глътна малко водка, проверявайки още веднъж каблограмата:
Иванов на центъра. Артър докладва, папките вероятно подправени. Неговият приятел ще ме снабди с копия тази вечер. С удоволствие докладвам, приятелят на Артър също е събрал информация за самолетоносача. Препоръчвам незабавно възнаграждение. Допълнителни копия изпращам до Банкок за дипломатическата поща, също до Лондон и Берлин за сигурност.
Доволен, върна книгата с шифрите в сейфа и заключи, после вдигна телефона.
— Изпрати ми дежурния радист и помощник-капитана. Той отключи каютата и след това отиде до илюминатора, загледа се към самолетоносача отсреща. Разпозна минаващата яхта „Сий Уич“, разсеяно взе бинокъла и го насочи натам. Видя Горнт на задната палуба, момиче и мъж, седящ на масата с гръб към него. Прегледа кораба с мощния си бинокъл и го изпълни.
„Това копеле знае как да живее. Да можех да имам яхта като тази на котва в Баку след толкова години служба и толкова принос за каузата. Много комисари имат — особено старшите.“
Отново насочи бинокъла към групата. Излезе още едно момиче, азиатска красавица. На вратата се почука.
— Добър вечер, другарю капитан — поздрави радистът. Прие съобщението и се разписа.
— Изпрати го веднага.
— Да, капитане.
Пристигна заместник-капитанът. Василий Бородинов беше буен красив мъж в края на тридесетте, капитан от КГБ, дипломиран в университета във Владивосток с чин морски офицер.
— Да, другарю капитан?
Суслов му подаде разшифрованата каблограма. Съдържанието гласеше:
Заместник-капитан Василий Бородинов да поеме задълженията на Дмитрий Меткин, като политкомисар на „Иванов“, но капитан Суслов остава ръководител на всички нива до получаване на алтернативна заповед.
— Поздравявам те — каза той. Бородинов засия.
— Да, капитане. Благодаря. Какво ще наредите?
Суслов му подаде ключа от сейфа.
— Ако не се обадя или върна до утре в полунощ, отвори сейфа. Инструкциите са в плик с надпис „При непредвидени обстоятелства“. Оттам ще разбереш какво трябва да правиш. Следващото… — Той му подаде запечатан плик. — Тук има два телефона, на които можеш да ме намериш. Отваряш плика само в краен случай.
— Добре. — Лицето на младия мъж се покри с капки пот.
— Няма защо да се притесняваш. Напълно си способен да поемеш командването.
— Надявам се да не се наложи.
Григорий Суслов се засмя.
— И аз се надявам, приятелю. Седни. — Той наля две водки. — Ти заслужаваш повишението.