Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Сивите и самураите на Блакторн ги наобиколиха. Някои носеха щитове, с които закриха Блакторн, без да се замислят за собствената си безопасност. Други бяха клекнали, за да са на по-сигурно, макар опасността да бе преминала. Трети размахваха юмруци към тъмнината и крещяха заканително към изчезващите рибарски лодки.
Блакторн държеше безпомощно Урага в прегръдките си и си мислеше, че нещо трябва да се направи, но не знаеше какво, а само съзнаваше, че вече нищо не можеше да се направи. Болезнено-сладникавият мирис на смъртта го задави, а в мозъка му, както винаги в такива случаи, неволно проблесна мисълта: „Слава богу, тази кръв не е моята, слава богу!“
Виждаше безмълвната молба в погледа на Урага, как устата му мърдаше, а в следващия миг пръстите му се задвижиха по своя воля и прекръстиха умиращия, след това усети тръпката, преминала през тялото на Урага, после още веднъж — по-силна, а безмълвно крещящата уста му напомни за забучените на копията риби.
Смъртта на Урага беше дълга и мъчителна.
Глава петдесет и трета
Блакторн крачеше през двора на крепостта с почетната си стража от двадесет васали, всички заобиколени от десеторно по-голям брой Сиви. Гордо носеше новата си униформа — кафяво кимоно с петте йероглифа на Торанага и — за пръв път — официалната горна дреха с огромни като криле рамене. Вълнистата му златна коса беше завързана на стегната плитка. На краката си бе обул нови таби и сандали с каишка между пръстите.
На всяка крачка срещаха Сиви — задаваха се от всеки завой, покриваха бойниците като мухи и изобщо Ишидо нагледно демонстрираше силите си, тъй като тази вечер в Голямата зала, построена от тайко във вътрешния кръг на укрепленията, бяха поканени всички даймио, генерали и важни самураи от Осака и околностите. Слънцето беше залязло и нощта бързо се спускаше.
Как не ми провървя — да загубя Урага! — ядосваше се Блакторн и все още недоумяваше дали нападението е било насочено срещу Урага или него самия. Изгубих най-ценния си източник на информация! Такъв досега не бях имал.
— По пладне идете в крепостта, Анджин-сан — каза му Ябу сутринта, като се завърна на галерата. — Ще дойдат да ви вземат Сиви самураи. Разбирате ли?
— Да, Ябу-сама.
— Опасност вече няма. Много съжалявам за нападението. Шигата га най, нее. Сивите ще ви отведат на сигурно място. Тази нощ ще останете в крепостта, в покоите на Торанага. Утре заминаваме за Нагасаки.
— Имаме разрешение? — попита той.
Ябу поклати отрицателно глава, силно огорчен.
— Ще се престорим, че отиваме в Мишима да вземем Хиромацу-сан и Судара-сама със семейството му. Разбирате ли?
— Да.
— Добре. Сега поспете, Анджин-сан. Не се тревожете за нападението. Сега на всички лодки е забранено да наближават галерата. Сега тук е кинджиру.
— Разбирам. Моля да ме извините, но какво има довечера? Защо аз в крепостта?
Ябу се усмихна накриво и обясни, че щели да го показват, че Ишидо изгарял от любопитство да го види още веднъж.
— Но като гостенин сте в безопасност — увери го той накрая и пак напусна галерата. Блакторн слезе долу, като остави Винк на вахта, но тъкмо му се стори, че е заспал, и ето че Винк вече го дърпаше за ръкава и той отново хукна горе на палубата.
Малка португалска фрегата с двадесет оръдия на палубата навлизаше забързано в пристанището, издула платна до пръсване.
— Ама че бърза, мръсницата! — обади се разтреперан Винк.
— Трябва да е Родригес. Друг няма да посмее да навлезе толкова навътре с такава скорост.
— На твое място, лоцмане, бих се измел оттук още сега, без да ме интересува прилив ли е, отлив е. Боже мой, имам чувството, че сме мухи, затворени в буркан. Я да се ма…
— Никъде няма да ходим! Не можеш ли да го проумееш веднъж за винаги! Ще стоим тук, докато ни разрешат да потеглим. Ще стоим, докато Ишидо ни пусне да си вървим, ако ще и самият папа и кралят на Испания да се появят с цялата си проклета армада!
Отново слезе долу, ала сънят бягаше от очите му. По пладне пристигнаха Сивите. И Така, придружен от многочисления си ескорт, той се отправи към крепостта. Прекосиха града по криволичещите му улички, минаха покрай площадката за екзекуции с все така стърчащите на нея пет кръста за разпъване, а палачите по двама души с копие до всеки кръст непрекъснато качваха и сваляха хора от тях. Обичайната тълпа зяпачи също не липсваше. Блакторн изживя наново мъчителната агония на нападението от засада и това, че усещаше ръката си върху дръжката на меча, кимоното на гърба си и васалите около себе си, не намали усещането за паническа тревога.