Шогун

— Ей, ти! Стой!

Заповедта се раздаде от тъмнината. Урага спря, обзет от внезапна паника. Няколко Сиви пристъпиха напред, към светлото, и го обградиха.

— Накъде си тръгнал, свещенико?

— Към източната част на града — отвърна със запъване Урага и усети как устата му пресъхна. — Към нашия ничиренски храм.

— А, значи си от сектата ничирен?

Друг самурай се намеси грубо:

— Аз пък не съм ничиренец, а дзен-будист като нашия господар, генерал Ишидо.

— Да, дзен е най-добрата — намеси се още един. — Ех, де да я разбирах! Но е прекалено сложна за дебелата ми глава.

— Нещо много се поти този свещеник. Защо се потиш?

— Че да не би свещениците да не се потят?

Някои се засмяха, а един от самураите приближи факела си по-близо до лицето на Урага.

— Че защо да се потят? — рязко додаде някой. — По цял ден и цяла нощ спят, с каквото им попадне под ръка: монахиня, момчета, кучета, със самите себе си — каквото докопат, и само се тъпчат с храна, за която не са си мръднали и малкия пръст. Свещениците са паразити, също като въшките.

— Я го оставете на мира, той само…

— Свали си шапката, свещенико! Урага се втрещи.

— Защо? Защо ви е да се закачате с един служител на Буда? Буда нищо лошо не ви е…

Самураят заплашително пристъпи напред.

— Казах — свали си шапката!

Урага се подчини. Главата му беше избръсната гладко като на свещеник и той благослови онзи ками иди добър дух, или дар от Буда, който му подсказа да вземе тази допълнителна предпазна мярка, ако го хванат, че нарушава комендантския час. На всички самураи на Анджин-сан бе заповядано от пристанищните власти да не напускат кораба до второ нареждане от по-висша инстанция.

— С нищо не съм предизвикал лошите ви обноски — пламна той с неосъзнатата си езуитска високомерност. — Да служиш на Буда, е достойно дело и всеки самурай би трябвало да свърши живота си като свещеник. Или не сте чували нищо за бушидо? Къде са ви обноските?

— Какво? Нима сте самурай?

— Разбира се, че съм самурай! Иначе бих ли се осмелил да говоря на самураи за лоши обноски? — Урага си сложи отново шапката. — По-добре патрулирайте, отколкото да закачате и оскърбявате невинни свещеници!

И той си тръгна с вирната глава, макар че коленете му трепереха. Самураите го проследиха с поглед, после един от тях се изплю.

— Свещеници!

— Той беше прав — кисело се обади старшият офицер. — Къде са ви обноските?

— Съжалявам, моля да ме извините.

Урага продължи по пътя, много горд от себе си. Но като наближи галерата, безпокойството му отново се върна и той изчака известно време в сянката на някаква сграда. После си пое дълбоко въздух и стъпи в осветената от факли част пред кораба.

— Добър вечер — поздрави той учтиво Сивите, които се мотаеха около трапа, и добави религиозната благословия: — Наму Амида Буцу. В името на Буда Амида.