Шогун

— Разбира се, Кияма-сама, нямах намерение да проявя неуважение към някой даймио или самурай, станал християнин — побърза да замаже Ишидо. — Имах пред вид само монопола, наложен от християнските свещеници. За нас ще е по-добре, ако японци контролират търговията с Китай, а не чуждестранни свещеници.

— Досега няма нито един случай на измама, височайши генерале — настоя Кияма. — Цените са достъпни и справедливи, търговията върви гладко и много активно, отците добре контролират хората си. Без южните варвари няма да има нито коприна, нито търговия с Китай. А без отците сигурно ще си имаме големи неприятности и няма да можем да се справим. Да, големи неприятности. Колкото и да съжалявам, но трябва да го кажа.

— Ах, Кияма-сама — намеси се Очиба. — Убедена съм, че за Ишидо-сама е чест да го поправите, нали, генерале? Че какво ще бъде Съветът без мъдрите съвет на Кияма-сама?

— Разбира се, така е — съгласи се Ишидо.

Кияма се поклони сдържано, но явно остана доволен. Очиба погледна към младежа и ветрилото й запърха.

— А вие какво ще кажете, Саруджи-сан? Може би ще пожелаете да научите езика на варварите?

Момчето, се изчерви под погледа й. Беше строен и хубав и се опитваше да изглежда по-зрял от петнадесетте си години.

— О, надявам се, че няма да ми се наложи, Очиба-сама, но ако ми бъде заповядано, ще се постарая с все сила. Да, много ще се постарая.

Всички се засмяха на неговата находчивост, а Марико додаде гордо на японски:

— Анджин-сан, това е моят син, Саруджи. — Блакторн се беше съсредоточил да разбере за какво става дума, но по-голямата част от разговора се водеше прекалено бързо за него, и то на разговорен език. Чу обаче името „Кияма“ и вече беше нащрек. Поклони се на Саруджи, който отвърна най-вежливо на поклона му.

— Прекрасен младеж. Голямо щастие е човек да има такъв син, Марико-сама. — Той скришом погледна дясната ръка на момчето. Беше изкривена за цял живот. Спомни си, че веднаж Марико му разказа за раждането на сина си — било прекалено продължително и трудно. Горкото момче, помисли си той. Сигурно никога няма да може да си служи с меч. Отмести погледа си. Никой не бе забелязал накъде гледа — освен Саруджи. Лицето му веднага отрази неговото смущение и болка. — Да, такъв син е голямо щастие — продължи той, обръщайки се към Марико. — Но не може да бъде, Марико-сама, вие — такъв голям син. Нямате достатъчно години, нали?

— Винаги ли сте тъй галантен, Анджин-сан? — обади се Очиба. — Винаги ли говорите такива приятни неща?

— Моля?

— Винаги ли сте тъй умен? Комплименти? Разбирате ли?

— Не, моля да ме извините. — Главата на Блакторн се пръскаше от напрежението и усилието да следи разговорите. Въпреки това, когато Марико му преведе казаното, той отвърна с престорена сериозност: — А, извинете, Марико-сама, ако Саруджи-сан наистина ви е син, кажете, моля ви, на Очиба-сама — не знаех, че у вас жените се женят по на десет години.

Тя преведе и добави нещо, което накара всички да се засмеят.

— Какво казахте?