![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Твоята любов. — Той кима няколко пъти. Но прегради, неумолими, прозрачни като лед и безизходни като еднопосочното движение на европейското време изолират отвъд думите и отстраняват прекалено опасно очите му, необратимо наранени и отчуждени от автентичния Готфрид, далеч от слабите, чезнещи аромати на истинския дъх…
— Искам да избягам, да се отскубна от този цикъл на инфекция и смърт. Искам да бъда приет от любовта: тъй цялостно, че ти и аз и смъртта и живота да се съберем в едно, да се слеем неразделимо в сиянието на това, в което ще се превърнем…
Готфрид коленичи, вцепенен, чака. Блицеро гледа в него. Сериозно: момчето никога не е виждало лицето му по-бледо. Пронизващ пролетен вятър блъска брезента на палатката им. Наближава залез. След малко Блицеро трябва да излезе и да приеме вечерните рапорти. Ръцете му лежат върху поднос от столовата, до купчинка фасове. Късогледите му вещерски очи навярно за първи път гледат през дебелите стъкла право в Готфрид, който не може да се извърне. Той съзнава някак смътно, че трябва да вземе решение… че Блицеро очаква нещо от него… но решенията винаги са били вземани от Блицеро. Защо той пита тъй ненадейно…
В този миг всичко замира и се уравновесява. Все още достатъчно неоспоримите коридори на рутината, продължават да ни закрилят и следват през времето… навън чакат железните ракети… родилният крясък на най-последната пролет раздира дъждовните саксонски километри, банкетите край пътищата са обсипани с пликове от последни писма, зъбчати колела с изронени зъби, блокирали лагери, и вече ухаещи на плесен и кал прогнили чорапи и фланели. Ако в този продухван от вятъра момент все още има надежда тук за Готфрид, значи има надежда и другаде. Самата сцена трябва да бъде тълкувана като гадателна карта: какво ще настъпи1311. Каквото и да е станало впоследствие с изобразените на нея фигури (грубо нарисувани с мръсно бяло, армейско сиво, пестеливо като скица върху разрушена стена), то се е запазило, въпреки че няма наименование и, подобно на Глупака, няма утвърдено място и назначение в колодата1312…
□ □ □ □ □ □ □
Енциан упорито тласка своята чисто нова ракета в нощта. В дъжд, гъста мъгла, преди караулът да я покрие с брезент, блестящата кожа на ракетата се превръща пред очите ти в тъмна шиста. Може би все пак ще я боядисат черна, точно преди изстрелването.
Това е 00001, втората в нейната поредица.
Руските високоговорители отвъд Елба са те приканвали. Американски слухове са долитали до вечерните огньове и на фона на твоите надежди са призовавали жълтите американски пустини, червенокожите индианци, синьото небе, зеления кактус. Какво изпитваше към старата ракета? Не сега, когато тя ти дава сигурна работа, а преди, помниш ли още как ги издърпвахте на ръце, онази сутрин бяхте дванайсетина, почетен караул при обичайната среща на вашите тела с нейната инерция… лицата на всички ви потънали в сплотена всеотдайност, вълнообразно преливащите нюанси на индивидуалността се заглаждат и смекчават, смекчават, всяка приливна вълна идва малко по-разфокусирана докато накрая всичко се слива в неразличими оттенъци на облак, цялата ненавист и цялата любов изтрити за краткото разстояние, на което трябваше да бутате Ракетата по зимния бряг на канала, застаряващи мъже, пешовете на шинелите плющят по кончовите на ботушите, белите фонтанчета на дъха ви кипят поривисто като вълните зад вас… Къде ще отидете всички вие? В кои империи, в кои пустини? Вие галехте нейното жестоко тяло, мръзнехте през ръкавиците, заедно тук вие, дванайсетте, приемахте вашата тежка борба, без да се срамувате или спотайвате, бяхте влюбени в нея, на този балтийски бряг, вероятно не в Пенемюнде, всеки случай не в официалното Пенемюнде… ала някога, преди много години… момчета с бели ризи и тъмни елечета и кепета… на някой плаж, детски курорт, когато бяхме значително по-млади… при Изпитателен Стенд VІІ, най-после, чийто образ вие не можехте да изоставите: как мирише вятърът на сол и смърт, приглушеният грохот на зимния прибой, предчувствието за дъжд в тила ти раздвижва късо подстриганата коса… При Изпитателен Стенд VІІ, святото място.
1311
Десетата и последна карта изтеглена от колодата при гадаенето на Таро. Тя е кулминацията на всички влияния тълкувани и изяснени чрез предишните девет карти. — Б.пр.
1312
Като нулева карта (нула или отрицание) в Голямата Аркана при картите Таро, поредното място на Глупака е спорно. Някои ръководства по Таро поставят картата на Глупака на първо място (като двойник на Магьосника), други — на последно или предпоследно (между №20 Страшният Съд и №21 Светът). Според традиционните обяснения, Глупакът олицетворява плътта и осезаемия живот. — Б.пр.