Гравитационна дъга [bg]

По пладне тя пристига в селска къща, кухня застлана с бяло-сини плочки, претенциозни стари порцеланови чинии окачени като картини, и стол-люлка.

— Имаш ли негова снимка? — Старицата й връчва тенекиена войнишка чиния с остатъците от нейната утринна фермерска закуска1309. — Ще ти дам заклинание, ако искаш.

— Понякога мога да призовавам лицето му в чаша чай, но тревите и билките трябва да бъдат събирани много внимателно. Аз не съм толкова добра в тази работа.

— Но ти си влюбена. Техническите похвати са просто заместители.

— А защо да не бъдем винаги влюбени?

Двете жени се разглеждат една друга в слънчевата кухня. От стените проблясват застъклени витринки. Зад прозорците жужат пчели. Гели излиза и наточва вода от кладенеца и двете запарват чай от ягодови листа. Но лицето на Чичерин не се появява.

В нощта, когато чернокожите започнаха своя голям поход, Нордхаузен приличаше на митичен град под заплахата от някакво особено разрушение — поглъщане от кристално езеро, лава от небето… за една вечер усещането за защитеност бе изчезнало. Чернокожите, подобно на ракетите в „Мителверке“, бяха придавали на Нордхаузен последователност и цялостност. Сега чернокожите ги няма: Черната Команда и Чичерин се движат в насрещни курсове и Гели е наясно с това. Тя не желае дуели. Нека студентите се дуелират. Нейният посивяващ стоманен варварин й е нужен жив. Непоносима й е мисълта, че може би за последен път го е докоснала и е усетила неговите нашарени от белези и препатили какво ли не ръце.

Отзад я подтиква задрямалият град, а нощите — удивителните нощи на канарчетата в Харц (където птицетърговците инжектират самките на канарчетата с мъжки хормони, за да пеят достатъчно дълго, че да могат да бъдат продадени на завеяните чуждестранни окупатори на Зоната) — изобилстващи с прекалено много заклинания, вещерски съперничества и вещерска груповщина… тя знае, че магьосничеството не се занимава с такива неща. Вещерград, чиито зелени ликове на свещените планини са напълно опасани с бледи кръгове от вързани за колчета козички, се е превърнал в поредната столица, където единственото начинание е администрирането: усещането там е сякаш управляваш музикантския профсъюз, никаква музика, само остъклени тухлени кабинки, плювалници и стайни растения, не са останали никакви практикуващи вещици. Или отиваш в комплекса навръх Брокен с мисълта за бюрократична кариера, или се махаш от там и избираш широкия свят. Има два типа вещици и Гели е от тези, които са избрали Света.

Ето го Светът. Гели е с навити до коленете сиви мъжки панталони и те плющят около бедрата й, когато върви край ръжените ниви… крачи свела глава и често-често отмята коса от очите си. Понякога я застигат войници и я качват на стоп. Тя чува новини за Чичерин, за придвижването на Черната Команда. Даже, ако сметне, че е безопасно, разпитва за Чичерин. Изненадана е от разнообразието на слуховете. Аз не съм единствената, която го обича… но тяхната любов е приятелска разбира се, почтителна и несексуална… Гели е единствената в Зоната, която го обича безусловно и всецяло. Чичерин, известен в някои кръгове като „Червеният Наркоман“, скоро ще бъде отстранен: пратеникът не е кой да е, а най-високопоставеният помощник на Берия1310, собственолично зловещият Н. Рипов.