Гравитационна дъга [bg]

Но сега всички младежи са зрели мъже и сцената е почти обезцветена… те бутат и натискат в посока към яркото слънце, което ги блъска в лицата, те присвиват очи, озъбват се в усмивки, тук светлината блести много силно, като на сутрешната смяна в „Сименс“, и сражаващите се високо на стената кентаври1313, часовникът без цифри, скриптене на велосипеди, обедни пакети и кутии и сведените лица на тежко влачещи крака покорни потоци мъже и жени към зейналите тъмни отвори… сцената наподобява дагеротип на ранния Ракетен Град заснет в 1856 година от един отдавна забравен фотограф, всъщност това е снимката, която го е убила: умрял седмица по-късно от живачно отравяне, след като вдишвал парите на нагрятия метал в своето студио… е, той бил редовен консуматор на живачни пари в умерени дози, смятал, че са полезни за мозъка му и навярно това обяснява снимки като „Ракетният Град“: тя дава поглед от топографски невъзможна за Германия височина към церемониалния Град, очаквано съставен от четири части, всички линии, затъмнявания, щриховки и ретуширания, архитектурни и човешки, са свръхестествено прецизни, градът е застроен във формата на мандала като село на хереросите, над него има великолепно небе, все едно мрамор пресъздаден в стихия от грамадни бели талази и светлина като от нажежен метал… в различни части на града изглежда се извършва строителство или събаряне на сгради, тук всичко е променливо, можем да видим отделните капчици пот по загорелите шии на работниците, които се завират във влажните мазета… торба цимент се е скъсала и отделните прашинки висят на светлината… Градът ще се променя винаги, нови следи от гуми в праха, нови цигарени бандероли в боклука… конструктивните промени на Ракетата създават нови маршрути за доставка, нови жилищни условия, отразени в интензивността на движението наблюдавано от тази необичайна височина, даже има съставени таблици на Функциите, които могат да възникнат, от такива промени на Града до видоизменения на Ракетата: всъщност само продължение на методиката, посредством която Констанс Бабингтън-Смит и колегите й от базата на британските ВВС в Медмънам още в 1943 година откриват Ракетата на въздушни фоторазузнавателни снимки на Пенемюнде1314.