Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Крийд се безпокоеше, че може да е пратил криминалните инспектори по следите на невинни хора. Тревожеше го и това, че не може да реши как да поправи стореното.
Внезапно се озова пред „Ноев ковчег“. Беше понеделник вечер, нямаше почти никакви клиенти — само двама от постоянните посетители висяха на бара, а отзад, точно до него и до входа се възправяше едрата, по-скоро огромната фигура на Клинт Тери. Внезапно го сполетя мисълта, че човекът, който бе стрелял, не беше чак толкова грамаден. И този спомен бе категоричен, не бе някаква бледа представа, изплувала в съзнанието му.
— Здрасти, Мат. Проверяваш ли ни? Не ти ли е студено?
— Не бих казал, че ми е топло, Клинт.
— Имам малко готово кафе. Искаш ли? Две захарчета и сметана, нали така?
— Много благодаря. Всичко наред ли е тук?
— Да — отговори Тери и след миг колебание добави: — Рой дойде миналата вечер с две ченгета от „Убийства“.
— Да, казаха ми. За Силвърман ставаше дума, нали?
— Така твърдеше Рой. Но аз работех тук по това време, може би си спомняш.
— Не съм минавал, Клинт. Не погледнах вътре. Съжалявам.
— Да, добре, може би няма значение. Ченгетата не са идвали пак, но слушай, отсега нататък надниквай винаги, когато минаваш. Кафето е от мен.
Чашата с кафе наистина го стопли, но той не се почувства по-добре нито от гостоприемството на Клинт, нито от вдигащата пара напитка. Когато стигна до „Елис“, вече бе твърдо решен да поговори с Ръсел и Кунео и да промени предишните си твърдения. Може би сега щеше да му се удаде случай. У Силвърман светеше.
Когато се изравни с вратата, Крийд забеляза възрастен човек, който бе седнал на един стол до тезгяха, а възрастна жена се бе изправила на централната пътека с лице към витрините и си записваше нещо. Той ги погледа няколко минути. Изглеждаха спокойни и някак сломени, разменяха си по някоя дума, когато жената спираше да пише. Крийд почука по витрината. И двамата се сепнаха, но забелязаха униформата и жената се приближи и отключи вратата.
— С какво мога да ви помогна? — попита тя. Според Крийд тя бе на шейсет и няколко, най-много на седемдесет години. Лицето й бе с остри черти като на птичка под изтънялата бяла коса. Едва ли тежеше повече от петдесет килограма. Но не излъчваше слабост или стеснителност. Очите й — не носеше очила — се присвиха критично, докато го оглеждаше.
— И аз щях да ви попитам същото — каза Крийд.
— И как бихте могли да ми помогнете? Вие сте от УГП, нали? — Тя внимателно проучи името на табелката, закачена на джоба му. — И така, господин Крийд, аз съм Сейди Силвърман, съпругата на Сам. Ние вече не плащаме за охрана.
— Да, госпожо, зная това. Просто видях светлината и… — замлъкна той и сви рамене.
Възрастният мъж изневиделица изникна до тях. Той сложи ръка на рамото на Сейди, отвори вратата и със знак покани Крийд вътре.
— Аз съм Нат Глицки — каза и протегна ръка. — Семеен приятел. Решихме, че няма да е лошо, ако направим опис на стоката. Тук ли бяхте през онази нощ?
Нат затвори вратата и пусна резето.
— Да, сър. Аз бях… — Крийд заекна, после продължи: — Аз открих тялото.
— Знаете ли дали полицията е взела нещо оттук?
— Не. Не мисля. Имате предвид от рафтовете?
— Нищо не са ми казали — рязко отвърна Сейди. — Не мога да ги накарам да ми се обадят. Затова просто дойдох с Нат и отворих магазина сама.
Нат постави длан върху ръката на жената.
— Всичко, което й съобщиха, бе, че Сам е бил убит при опит за грабеж. Явно са били трима. Вие видяхте ли ги?
Отговорът на Крийд се забави.
— От разстояние. Единият от тях стреля два пъти по мен. Хукнах след тях, но ги изпуснах.
— Тоест, ако бяхте дошли няколко минути по-рано… — тежко въздъхна Сейди. — И какво ще ни кажете за тези крадци, тези убийци? Защо са решили да дойдат точно тук? Защо точно Сам…
Брадичката й се разтрепери леко и Нат я прегърна през раменете.