Дяволът държи свещта [bg]

— За един осемнайсетгодишен, който тепърва започва да работи, лично аз се сещам и за по-лоши варианти от железария — каза Скаре.

— Какво например? — застана тя нащрек.

— Не ме карайте да изброявам. Употребявал ли е някога наркотици?

— Не. И сега не ми казвайте „всички твърдят така“.

— Няма. Но доколкото вие знаете, не е?

— Не е.

Скаре си записа. Мислеше си как ли щеше да се държи самият той, ако един ден има деца. Дали щеше да изгуби напълно прозорливостта си.

— От колко дълго се познават Зип и Андреас?

— От първи клас. Зип не беше много добър в училище и освен това беше дебел. Приличаше на натъпкана до пръсване свинска наденица. — Изведнъж се усмихна. — Андреас го взе под крилото си. Често съм се чудила защо продължиха да се движат заедно. Та те са толкова различни.

— Харесвате ли Зип? — попита Скаре с любопитство.

Тя се замисли. Представи си светлата коса с острия перчем.

— Да — отвърна простичко. — Можеше да намери някой по-лош.

— Добре. Андреас изглежда ли доволен от живота си?

— Нищо не му липсва. Ако беше нещастен, щях да знам.

— А вие и вашият син в добри отношения ли сте?

— Няма начин да си в добри отношения със син в тийнейджърските години. Няма значение какво правя. Момчетата в тази възраст чисто и просто не искат да слушат стари жени. С времето ще разберете какво искам да кажа.

— Тогава казваме, че изглежда доволен.

— От живота си. Не от мен — уточни тя мрачно.

„Всъщност съм наивен — помисли си Скаре. — Смятах, че занапред в живота ме чакат добри неща. Изглежда не е вярно“.

— Нещо в поведението му през последно време да ви с направило впечатление? Да сте забелязали нещо специално?

— Не се сещам.

— Носил ли е нещо в себе си, когато излезе?

— Портфейл и цигари. От стаята му не липсва нищо.

Скаре вдигна поглед.

— Не и доколкото можах да видя — добави тя.

— Ще отида да говоря с приятеля му. Стойте си вкъщи до телефона.

Тя се изправи и прекоси стаята. Скаре изпита странно чувство. Имаше нещо особено в тази жена и всичко, което премълчаваше. Кой е Андреас Винтер? Осъзна, че тя не знае. Малко след това той излезе от стаята и отиде в кабинета на Сейер. Намери вратата заключена. Учуден, надникна при Холтеман.

— Къде е Конрад?

Холтеман нагласи очилата върху носа си.

— Помоли днес да дойде малко по-късно.

Скаре го погледна силно изненадан. Подобно нещо никога не се бе случвало.

— Има ли нещо?

— Майка му. Умряла е нощес.

Съобщението накара Скаре да кимне сериозно.

— Вероятно трябва да пратим цветя?

Началникът на отделението сбърчи чело.

— Не съм сигурен. Трябва ли? Беше доста възрастна.