Дяволът държи свещта [bg]

— Откъсната ябълка ли? — Скаре сбърчи чело. — Момче на осемнайсет?

— Предполагам, разбирате какво имам предвид — промърмори тя.

— Всъщност не.

— Той има един приятел. Зип. Всъщност се казва Сиверт Скорпе, но му викат Зип. Постоянно са заедно. Не мога, естествено, да го следя и не знам какви ги вършат, но нямам причина да предполагам, че е нещо опасно. Или незаконно.

— Баща му обаче е на друго мнение.

— Ако трябва да съм честна, аз не схващам напълно какво има предвид той.

— Възможно ли е Андреас да има по-чести контакти с баща си, отколкото вие допускате?

— Дали той един вид не го посещава тайно?

— Та той е голямо момче — усмихна се Скаре. — Едва ли ви докладва за всичко.

— Един Бог знае! Но да живее вкъщи и да яде безплатно, така става!

Тя съжали и скри лицето си. Госпожа Винтер беше красива, но ръцете й разкриваха началото на нещо друго.

— Защо да си мисля, че нещо не е наред, когато той никога нищо не споделя? Става и отива на работа. Поддържа се в добър вид. Излиза вечер. Знам, че е със Зип. Познавам майката на Зип, тя също никога не е казвала каквото и да е. Гледат доста филми. Возят се с колата, заглеждат се по момичетата. Зип има една стара кола, останала от баща му. Ако имат пари, ходят на кръчма. Има забрана за младежи под двайсет, но те влизат. Андреас е висок, метър и осемдесет и пет.

— Разбирам — кимна Скаре. — Разкажете ми за Зип.

— Той не работи. И не иска работа. Андреас му плаща бирите. Не разбирам как търпи това, прекалено е мил.

Скаре се усмихна. Имаше ослепителна усмивка, но се въздържаше, като се има предвид сериозността на ситуацията.

— Ще ви помоля за списък на неговите познати. Приятели, хора от обкръжение то му. Всички, за които се сетите.

— Той излиза само със Зип — откликна бързо тя.

— Все пак би трябвало да има и други, които го познават. Има колеги. Шеф.

— Не разбирате — упорстваше тя. — Той излиза само със Зип. Ако някой знае нещо, това е той!

Скаре се бореше с нетърпението си.

— Трябва ми нещо повече, за да задействам случая — направи той внезапен опит да бъде строг. — Ами приятелка?

— Точно сега няма — нацупи се майката.

— И някоя стара ще свърши работа — отвърна той с усмивка. — Ако съдя по снимката му, нормално е да е имало някоя и друга през годините?

Тя сви рамене.

— Естествено. Но аз не знам имената им.

— На никоя? — попита Скаре зачуден.

— Не иска да ги води вкъщи.

— Аха.

— Но навярно бих могла да намеря няколко души, които да гарантират за него, ако за това става въпрос.

— Би било отлично — одобри Скаре и записваше, докато тя изброяваше. Две имена.

— Звъннали сте на приятеля му. Какво каза той?

— Не успя да ми помогне. Но са прекарали вечерта заедно.