Изгорени мостове [bg]

Седнала в колата си, Пола изправи гръб и потегли. Искаше да се отбие в участъка на Скенфрит Стрийт на път към къщи, и да поразтърси униформените. Да ги накара да приемат сериозно изчезването на Бев, а не да го оставят за по-нататък с надеждата, че поводът за търсене ще изчезне от само себе си.

— Това шибано място е също като палубата на „Мари Селест“10 — каза тя на глас, докато се опитваше да намери някой, който да я упъти към стаята на дежурния инспектор. В края на краищата слезе надолу към ареста с надеждата да открие някакви признаци на живот. Там работеше радио — чуваше се тих говор, вероятно спортен коментар. Сержантът, който отговаряше за ареста — як, с грубовато лице, трийсетинагодишен, откъсна поглед от документите, които преглеждаше, и повдигна вежди.

— Заблудили ли сте се? — той се изправи — беше нащрек, но не се държеше недружелюбно. — Не се познаваме, нали?

— Аз съм сержант Пола Макинтайър. Новият човек в отдела на главен инспектор Фийлдинг. Търсех дежурния инспектор, но горе като че ли няма никого.

Той изпръхтя в опит да потисне смеха си.

— Май не сте от тук, а?

— Прекарала съм в Брадфийлд целия си съзнателен живот. Защо? Какво по-специално има на Скенфрит Стрийт? Не се занимавате с престъпления след училище, така ли?

Пола се постара да поддържа шеговития тон, но й се искаше развеселеният сержант да обясни най-сетне какво става.

— Тази вечер „Брадфийлд Виктория“ са домакини на „Манчестър Юнайтед“. Всичко живо е на мача, следят да няма неприятности с тълпите. Включително и дежурният инспектор.

— А очакват ли да има неприятности?

Този път той се разсмя открито.

— Не, момиче. Но очакват да видят страхотен мач. Е, мога ли да ви помогна с нещо?

Пола поклати глава. Каквото и да вършеха униформените във връзка с изчезването на Бев Макандрю, те очевидно не го вършеха тази вечер.

— Ще поговоря с тях утре. Пожелавам ви спокойна вечер — допълни тя на излизане.

— Никакъв шанс. После няма да се отървем от пияни, без значение какъв ще е резултатът.

Нямаше какво да прави, освен да се прибере у дома с празни ръце и да види как Елинор се справя с Торин. Може би момчето щеше да се е сетило за нещо, което би насочило търсенето в по-обещаваща посока. Нещо, което би привлякло повече внимание от някакъв си тъп футболен мач.