Изгорени мостове [bg]

20.

Пола проследи с поглед Тони, който мина по калдъръма и се качи на „Стийлър“. Изчака да го види, че се е прибрал и е заключил вратата зад себе си. Не защото се тревожеше за неговата безопасност, а защото имаше нужда от няколко мига, за да събере мислите си, преди да тръгне обратно към дома си.

Когато той разпозна Надя Вилкова на снимката, свалена от таблото, Пола предположи, че е направил същата грешка като нея. Че е бил подведен от повърхностната прилика между нея и Карол Джордан и затова е помислил, че познава една жена, която за него беше напълно чужда. Когато бе казала: „Знаем отлично коя е тя. Тя е жертвата“, Пола бе решила, че с това изяснява едно недоразумение.

Той я бе погледнал объркано.

— Значи това е Надя Вилкова? В такъв случай трябва да съм я срещал някъде?

— Не мислиш ли, че си внушаваш?

— Какво искаш да кажеш с това?

— Тони, тя прилича на Карол.

Той отстъпи рязко, сякаш тя го бе ударила в гърдите.

— Така ли мислиш? — после отново погледна снимката. — Не, грешиш. Прическата е същата, но това е всичко. Виж — той поднесе снимката на Пола. — Лицето има различна форма. Различни скули, напълно различни линии.

— Линията на челюстта е подобна, както и очите.

Тони поклати упорито глава.

— Тя е… не знам как да се изразя… обикновена. Човек не би се обърнал подир нея, ако я види сред много хора.

Пола се извърна.

— За един миг, само за секунда, когато видях тялото за първи път… си казах, че това е тя, Тони. Косата, краката, очертанията на раменете. После осъзнах, че фигурата е различна.

— Но нали лицето й е било унищожено, Пола. Ако я беше видяла приживе, никога не би я взела за Карол. Смесваш първите си впечатления с това, което виждаш на снимката. А тя не прилича на Карол — гласът му се измени и зазвуча горчиво. — Вярвай ми, Пола. Тъкмо аз съм мъжът, който вижда Карол навсякъде около себе си. Но не я откривам в лицето на тази жена.