Под прикритие [bg]

Имаше моменти, в които напълно забрави за Грег Даунинг и окървавения труп на Карла/Сали/Робърта, за кръвта в мазето, бандитите, които го нападнаха, и Джесика. Възбуждаща треска изпълваше вените му — треската на спортист във върховна форма. Хората говорят за опияненото състояние на бегачите, еуфория, получена от някакви хормони, когато тялото е напрегнато до крайност. Майрън не беше съвсем наясно с това, но разбираше невероятните висоти и зловещите бездни на това да си спортист. Ако играеш добре, цялото ти тяло трепти и очите ти се изпълват със сълзи от радост. Трептенето продължава и през нощта, когато лежиш в леглото, не можеш да заспиш и си преповтаряш най-прекрасните моменти, подобно на запален коментатор, който връща кадъра забавено. Когато играеш лошо, си тъжен и депресиран и оставаш така в продължение на дни. И двете крайности изглеждаха преувеличени в сравнение със значението на това да вкараш топката в металния кош или да удариш топката с бухалка, или да хвърлиш топката с невероятна сила. Когато играеш лошо, се опитваш да си напомниш колко е глупаво да се връзваш до такава степен на нещо толкова незначително. Когато играеш хубаво и достигнеш до онова опиянено състояние, вътрешният ти глас мълчи.

Докато Майрън хвърчеше напред-назад по игрището, една мисъл се промъкна през задната врата на съзнанието му. Той се опита да я прогони, но тя остана някъде там, появявайки се от време на време. Ти можеш да правиш това, дразнеше го мисълта. Можеш да играеш с тях.

Късметът на Майрън продължи. Трябваше да пази Леон Уайт, най-добрия приятел на Грег. Майрън и Леон се посближиха, докато тренираха, по начина, по който често това става между съотборници и дори противници. Прошепваха си бързи шеги на ухо, потупваха другия по гърба, когато направеше добър удар. Леон беше от изисканите типове на игрището. Не дрънкаше мръсотии и не псуваше. Дори когато Майрън го изпревари и отбеляза точка, Леон му каза само окуражаващи думи.

Треньорът Дони Уолш свирна.

— Това е, момчета. Направете по двайсет коша и се прибирайте у дома.

Леон и Майрън вдигнаха ръце и ги удариха в онзи жест, присъщ само на децата и професионалните спортисти. Майрън винаги беше обичал тази част от играта — другарските отношения като при войници. Не беше изпитвал това от години. Стори му се много приятно. Играчите се разделиха на групи по двама — единият стреляше, а другият довкарваше. Майрън отново извади късмет — партньор му беше Леон Уайт. И двамата си взеха кърпите и по една бутилка с минерална вода и тръгнаха покрай пейките. Там стояха няколко репортери и наблюдаваха тренировката. Одри също беше там, разбира се. Тя изгледа Майрън с усмивка. Той едва устоя на изкушението да й се изплези. Калвин Джонсън също наблюдаваше тренировката. Носеше елегантен костюм и стоеше облегнат на стената, сякаш позираше за снимка. Майрън се опита да разчете мислите му, но изражението на Калвин остана непроницаемо.

Майрън стреля първи. Застана на линията с разтворени крака, приковал очи напред. Топката влезе в коша леко.