Милдред Пиърс [bg]

— Имаме доста такива случаи, особено по това време на годината. Рязко вдигат температура, носът им започва да тече, отказват да се хранят и изглеждат много зле. А на следващия ден тичат наоколо. Но съм доволен, че я докарахме тук, а не в дома ви. Дори и с настинките трябва да се внимава.

— Радвам се, че сте изстискали онази пъпка. Аз смятах да го направя онзи ден, но просто забравих.

— Е, аз пък се радвам, че не сте я изстискали. Правилото е изобщо да не се пипат, особено ако са над горната устна. Не съм я изстискал. Поставих лепенка върху нея, за да не я пипа, това е всичко.

Милдред отведе Веда у дома и й разказа измислената история за хората, които се отбили в събота и я поканили край езерото. Не спомена имена, но ги представи като много богати и изискани. Съблече се на тъмно и чак тогава си спомни за пайовете. Легна си чак в три часа и беше изтощена.

През целия следващ ден беше обзета от необяснимо истерично усещане, че е лишена от нещо, за което цялото й същество копнееше: правото да бъде с детето си, да е близо до него, когато то има най-голяма нужда от нея. Но успя да зърне Рей само за няколко минути сутринта и за час след вечеря. Отиде до болницата рано и жизнерадостното бъбрене на медицинската сестра никак не я ободри. Сърцето й се сви, когато видя Рей — вече не беше весела и оживена, лицето й беше пламнало, дишаше тежко. Но не можеше да остане при нея. Трябваше да доставя пайове, да плаща на бояджиите, да провери съобщенията, да договори доставката на пилетата, да прави нови пайове. Чак когато стана време за вечеря, успя да намери свободно време, но нямаше никакъв апетит. Въртеше се нервно, докато Лети сервираше на Веда, след това натовари дъщеря си в колата и отиде за ново бдение край болничното легло. После се прибра, сложи Веда да си легне, но самата тя не можа да заспи.

Обади се в болницата в осем на следващата сутрин и когато получи окуражителни новини, остана на телефона и се опита да вмести бизнес задълженията си в следващите два часа. Около десет натовари пайовете на колата, обиколи клиентите си и пристигна в болницата към единайсет. Изненада се, когато видя, че доктор Гейл вече е там и шепне нещо в коридора на едър космат мъж по фланелка с голяма татуировка на ръката. После викна Милдред настрани.

— Не искам да изпадаш в паника. Но температурата й се е вдигнала. Вече е четиридесет градуса и това никак не ми харесва. Не ми харесва и онова нещо на устната й.

— Искате да кажете, че може да се е възпалило?

— Не знам и няма как да разбера. Взех проба от пъпката, както й от сополите, които излизат от носа й, и няколко кубика кръв. Вече пътуват към лабораторията. Ще ми се обадят веднага щом могат. Но ето какво искам да ти кажа, Милдред. Ако състоянието й наистина е сериозно, не можем да чакаме резултатите от лабораторията. Трябва да й се прелее кръв веднага. Този мъж тук е професионален кръводарител, той така си изкарва прехраната и няма да влезе в стаята, докато не получи двайсет и пет долара. Изцяло от теб зависи, но…