Милдред Пиърс [bg]

— Искаш да кажеш, че си независим?

— По дяволите, какво значение има какъв съм? Да, предполагам, че съм независим. Имам компания за износ на плодове. Не цялата е моя, притежавам само част от нея. Както и земя, част от имот, който наследих. На всеки четири месеца ми пращат чек и сумата на него става все по-малка, откакто се появиха „Сънкист“. Нищо не работя, ако това имаш предвид.

— Значи просто безделничиш?

— Може и така да се каже.

— Не смяташ ли да се захванеш с нещо?

— И защо да го правя?

Изглеждаше доста раздразнен и тя смени темата, но това й се стори обезпокоително. Имаше комплекс на тема лентяйство, мразеше го, но й се стори, че нещо в мързелуването на този мъж беше по-различно от това на Бърт. Бърт поне имаше планове, грандиозни мечти, които вярваше, че ще се сбъднат. А тук не ставаше въпрос за слабост, а за начин на живот, който й въздействаше по същия начин като маниерността на Веда — умът й го отхвърляше, но сърцето й по някакъв начин беше впечатлено от него; караше я да се чувства незначителна, зла и проста. А и небрежното избягване на темата също я направи предпазлива. Повечето мъже, които познаваше, бяха твърде разговорчиви за работата си и приемаха сериозно постиженията си в нея. Може и да ставаха досадни понякога, но Милдред гледаше на света по същия начин като тях. И в ума й не се побираше как някой може така нагло да заяви, че темата е скучна и не заслужава да бъде обсъждана. Но тревогите й изчезнаха веднага щом той започна да си играе с ухото й. На зазоряване й стана студено и се притисна към него. Когато той я прегърна, тя го мушна фамилиарно в корема, въздъхна доволно и потъна в сън.