Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
— О, господи, Кайл, не зная. Изглеждаше че наистина ме харесва, но казват, че е имал сексуални взаимоотношения с човека, когото считах просто за негов съквартирант. За какво е всичко това?
Кайл пое дълбоко въздух.
— Една жена дойде днес при мен. Каза, че представлява консорциум, който притежава копие на дискетата, съдържаща извънземно радиопослание, получено от Хъникър преди да умре.
Хедър кимна.
— Не изглеждаш изненадана.
— Е, не за първи път чувам историята, че той е прихванал някакво съобщение. Това е слух, който с години се носи из ПТИР кръговете. Но, знаеш ли, това са просто приказки.
— Наистина изглежда доста невероятно съвпадение, нали? — каза Кайл. — Искам да кажа, две послания, предполагаемо от две различни звезди, толкова близо едно до друго: тези, които се предполага, че Хъникър е уловил през хиляда деветстотин деветдесет и четвърта, и последвалите послания от Алфа Кентавър, започнали тринадесет години по-късно.
— О, не зная — каза Хедър. — ПТИР изследователите първоначално мислеха, че ще приемем много повече излъчвания, отколкото имаме до този момент. До 1994-та, в продължение на тридесет години, само бяхме слушали за извънземни радиосигнали; може да е имало безброй опити да се свържат с нас преди да имаме радиотелескопи, а може и утре да осъществим нов контакт — ние просто не знаем колко често трябва да очакваме радиоконтакти с друга цивилизация.
Кайл кимна.
— Затворили са радиотелескопа в «Алгонкуин» скоро след предполагаемото засичане на излъчването от Хъникър.
Хедър се усмихна тъжно.
— Едва ли има нужда аз да ти разказвам за действията на правителството в миналото. Освен това, ако такава дискета съществува, защо някой ще идва при тебе заради нея?
— Жената каза, че Хъникър е кодирал посланието, като е използвал PCA — това е система, която използва простите делители на едно много голямо число като ключ към шифъра.
— Правено ли е такова нещо тогава?
— Разбира се. Още през хиляда деветстотин седемдесет и седма тримата учени кодират съобщение като използват 129-цифрено произведение на две неделими числа. Предложили са награда от сто долара на този, който успее да го дешифрира.
— И успял ли е някой?
— След години, да. През хиляда деветстотин деветдесет и четвърта, мисля.
— Какво се е казвало в него?
— «Вълшебните думи са: гнуслив костобер.»
— Какво, по дяволите, е «костобер»?
— Това е вид брадат лешояд, мисля. Били са необходими шестстотин доброволци от целия свят, като всеки е работил върху част от проблема в продължение на период от осем месеца, за да се разбие кода — над сто квадрилиона инструкции.
— Тогава защо не са направили същото и с посланието на Джош?
— Той е използвал число с 512 цифри — а всяка допълнителна цифра е допълнителен разряд в степента, разбира се. Те работят върху това още оттогава като използват всички конвенционални средства, но все още не са го разшифровали.
— О! Но защо този консорциум се обръща към тебе? — Тя беше от хората, които произнасяха твърдо «ц».
— Понеже мислят, че съм близо до пробив при квантовите компютри. Аз все още не съм готов — разполагаме само с една прототипна система и дори ако успеем да я оправим, тя ще работи само с числа, които са дълги точно триста цифри. Но след няколко месеца, при късмет, ще имам система, която би могла да дешифрира послание с всякаква дължина почти мигновено.
— А!
— Мисля, че тази жена, която дойде при мене, иска да патентова независимо каква технология може да се извлече от посланието.
— Но това е възмутително — каза Хедър. — Дори и да съществува такова послание — а аз се съмнявам в това — то принадлежи на всеки един от нас. — Тя замълча за миг. — И освен това…
— Какво?
— Ами — каза Хедър с мрачно изражение, — ако то съществува, тогава Джош се е самоубил, след като е видял съдържанието му. Може би… може би никой човек не би искал да знае тези неща.
— Смяташ, че неговото самоубийство може наистина да е било свързано с посланието?
— Може би. Доколкото знаех, той не беше гей или бисексуален.
— Но какво ще е това послание, което би накарало човек да се самоубие, а преди това да го скрие от останалото човечество? — попита Кайл.
Хедър мълча известно време и после каза:
— «Раят съществува, той е абсолютен и всеки отива там.»
— Защо да се пази такава тайна?
— За да може човешката раса да продължи да съществува. Ако всеки научи, че това е истина, всички ние ще посегнем на живота си, за да отидем по-скоро там, и хомо сапиенсът ще бъде унищожен за една нощ.