![Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/8/chetvrtoto-izmerenie-factoring-humanity-bg-download.jpg)
Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
Той извади първата плочка от кутията и показа етикета на Хедър.
Тя се усмихна.
— Помислил си за всичко.
— Опитвам се.
Роботът продължаваше работата си; вече беше направил още шест плочки.
— А сега, какво ще кажеш да обядваме?
Хранеха се във Факултетския клуб, който се намираше на улица «Уилкокс», точно зад ъгъла откъм «Сид Смит». Столовата беше изградена в стил «Уеджуд»: сиво-сини стени с бели рококо фризове. Хедър седеше, подпряла лакти върху бялата покривка, преплела пръсти пред лицето си. Тя се усети, че всъщност държи на показ венчалния си пръстен като щит. Това беше бедата да си психолог, помисли си тя: нищо не можеш да направиш, без да го анализираш.
Свали ръцете си и ги постави една върху друга на масата — и също така несъзнателно, както и при първото си действие, сложи лявата си ръка отгоре. Хедър погледна надолу и видя, че халката все още се натрапва и си позволи незабележимо да свие рамене.
Това обаче не беше убягнало на Пол.
— Ти си семейна.
Хедър усети, че отново излага на показ халката, когато вдигна ръката си.
— От двадесет и две години, но… — Тя спря, чудейки се дали да го каже. После, след миг на вътрешна борба, продължи. — Но сме разделени.
Пол повдигна вежди.
— Деца?
— Две. Имахме две.
Той наклони глава при страннозвучащата фраза.
— Не ги ли виждаш често?
— Едното от тях почина преди няколко години.
— О… съжалявам.
Беше достатъчно деликатен, за да не попита как; това го издигна в очите на Хедър.
— А ти?
— Разведен, отдавна. Имам един син; той живее в Санта Фе. Прекарвам Коледите с него, съпругата му и децата; добре ми се отразява да избягам за малко от студа.
Хедър завъртя леко очи, искайки да каже, че малко студ би бил добре дошъл по това време на годината.
— А твоят съпруг — попита Пол — с какво се занимава?
— Работи тук, в университета. Кайл Грейвс.
Пол беше изненадан.
— Кайл Грейвс е твой съпруг?
— Познаваш ли го?
— Той е при компютрите, нали? Бяхме заедно в един комитет преди няколко години — работихме по учредяването на Центъра «Кели Готлийб».
— О, да. Спомням си, когато се занимаваше с това.
Пол я погледна, усмихнат, немигащ.
— Кайл трябва да е глупак, щом те е оставил да си отидеш от него.
Хедър отвори уста, за да протестира, че не си е отишла, че това е само временна раздяла, че нещата са много сложни. Но се отказа и леко се усмихна, приемайки комплимента.
Сервитьорът пристигна.
— Ще пием ли малко вино с обяда? — попита Пол.
Докато се връщаше сама към офиса си след обяда, Хедър използва електронния си бележник, за да провери телефонната поща. Имаше съобщение от Кайл, в което се казваше, че трябва да говори с нея за нещо важно. Тъй като беше близо до «Мълин хол», реши направо да се отбие при него и да разбере какво иска.
— О, здравей, Хедър — каза Кайл, щом вратата на лабораторията му се плъзна встрани. — Благодаря, че намина. Трябва да говоря с теб. Седни.
Хедър бе леко замаяна от виното, което беше изпила; да седне бе наистина добра идея. Тя се отпусна на стола пред Чийтах.
Кайл се настани на ъгъла на едно от бюрата.
— Трябва да говоря с теб за Джош Хъникър.
Хедър се стегна.
— Какво за него?
— Извинявай, зная, че ме помоли никога да не го споменавам, но името му изникна днес.
Хедър присви очи.
— В какъв контекст?
— Имаше ли нещо необичайно около смъртта му?
— Какво имаш предвид под «необичайно»?
— Ами — каза Кайл, — говори се, че се е самоубил, защото е бил гей.
Хедър кимна.
— За мен това беше новина, но, да, така казват — тя сви леко рамене, като че ли признаваше колко много са се променили времената; не можеше да си представи днес някой да се самоубие само заради това.
— Но ти не смяташе, че е гей?