Синът на червения корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синът на червения корсар». Краткое содержание книги:
— Тъй като младата дама има много врагове в града, не знам по какви причини, които няколко пъти се опитаха да я откраднат, трябва да бъдете много внимателни, когато я посетите. Скрил съм я в една къща наблизо, до самото пристанище. На вас специално ще ви позволя да я посетите. Ще ви дам и водач, да ви пази.
— А моите спътници?
— По време на вашето посещение те могат да приготвят лодката за отплаване. Наехте ли още хора?
— Не, ваше превъзходителство — отвърна корсарят. — Струва ми се, че при едно подобно начинание е по-добре да разполагам с малко, но храбри мъже.
— Имате право. Кога тръгвате?
— В полунощ.
— Наехте ли лодка?
— Още не.
— Близо до фара живее един човек, който дава лодки под наем. Вашите хора могат да ви чакат там.
Кралският съветник взе една кесия от масата и я подаде на графа.
— Давам ви петдесет дублона на първо време. Останалите ще получите, като освободите маркиза.
Гасконецът превари графа и взе кесията.
— Сега можете да вървите — рече съветникът на тримата корсари.
— Внимавайте, господин графе — рече гасконецът. Граф Вентимилия леко сви рамене:
— Разбрахте, нали? Ще се срещнем при фара. Погрижете се лодката да бъде готова.
Гласът на графа бе извънредно висок.
Тримата авантюристи напуснаха стаята. Кралският съветник почака няколко секунди и позвъни. Появи се слугата.
— Да дойде коняря и да не забравя да вземе оръжие. След около половин минута Ел Валиенте влезе в стаята.
— Емануел — каза съветникът, — заведи този господин в моята къща на брега и го остави да говори с младата дама.
— Да, ваше превъзходителство — отвърна бандитът, като изпитателно наблюдаваше графа.
— Желая ви щастие — рече съветникът. — Надявам се да ви видя скоро заедно с маркиз Монтелимар.
— Надявам се след три-четири дни да бъда отново тук — отвърна графът.
Той кимна с глава и излезе. Ел Валиенте го последва, като намигна на кралския съветник, все едно, че искаше да каже: — Този човек вече е мъртъв!
Двамата слязоха по стъпалата, преминаха площада и се отправиха към пристанището. Никой от двамата не проговори. Когато стигнаха близо до кея, графът попита:
— Има ли още много?
— Изглежда не познавате много добре Панама?
— Тук съм само от няколко дни.
Те продължиха пътя през тъмни и криви улички, докато стигнаха западния бряг на залива. Брегът бе напълно пуст.
— Къде е къщата? — попита графът. — Виждам пред себе си само полуразрушени кораби.
— Малко по-нататък е — отвърна бандитът. — Нима нямате доверие в мен?
— О, не. Но трябва да ви кажа, че мястото е много пусто и е твърде удобно за нападение.
— Смърт и дяволи! — извика бандитът. — Искате да ме обидите? Макар да съм прост коняр, в жилите ми тече кръв на благородник.
— Това не ме интересува — спокойно отвърна графът.
— Как? Не ви интересува? — извика бандитът, като се спря на една дюна и хвана шпагата си. Изглежда искате да опитате шпагата ми.
— Не търсите ли точно това самият вие? — наивно попита графът.
— Мисля, че ставате твърде нахален.
— Мислете каквото си искате, господин бандит, на мен ми е все едно.
— Аз — бандит?
— Точно така. Вместо да ме отведете в къщата на младото момиче, вие ме подмамихте тук, за да ме убиете. Какво ви заплати за това Дон Хуан де Сасебо?
— Ще ви кажа, след като ви набуча на шпагата си. Бандитът отстъпи няколко крачки към дюните, за да не се изложи на опасността да бъде притиснат в морето, и се приготви за бой.
Графът извади шпагата си и направи няколко лъжливи нападения, за да изпита силата на противника си. Ел Валиенте парира ударите, без да изгуби самообладание. Изведнъж графът нанесе силен удар, който разкъса дрехите на негодника.
— Това беше добър удар — каза бандитът. — Не го очаквах.
— А този как ви харесва?
Графът отново нападна. Негодникът с мъка отби удара. Корсарят продължаваше да напада и противникът му отстъпваше все повече и повече, докато стигна дюната.
— Сега вече няма да ми избягаш — извика графът.
Ел Валиенте не отговори. Той обаче светкавично се наведе, загреба шепа пясък и я хвърли в очите на графа.
— Мръсник! — извика графът, който инстинктивно беше затворил очите си. — С теб е свършено!
Ел Валиенте отбягна още едно нападение и приклекна.
— Зная какво възнамеряваш да сториш — рече графът. — Но „револверният изстрел“ при мен няма да има успех. Когато ударът е познат на противника, той е безсмислен.
— Трябва да ви убия — извика бандитът, побеснял от гняв. — Обещах на маркиз Монтелимар. Ако не ви очистя, ще ме обесят.
— Къде видя маркиза? — извика графът.