Синът на червения корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синът на червения корсар». Краткое содержание книги:
Веднага щом стигнаха ъгъла, те забелязаха трима мъже, които приближаваха към тях с извадени шпаги.
— Заеми се с десния, а аз ще подхвана левия и този в средата — рече фламандецът.
— Има време — каза гасконецът. — Вратата на гостилницата е още затворена.
— Ето ги! — извика един от войниците. Барейо застана под прозореца на една от къщите и започна да пее тихо любовна песен.
— Какво правиш? — попита учуден фламандецът.
— Остави ме на мира! — сопна му се гасконецът. Тримата войници се приближиха и извикаха с извадени шпаги:
— Предайте се!
Гасконецът се обърна най-спокойно към тях и отвърна с меден глас:
— Добър вечер, господа!
— Какво правите тук?
— Правя серенада на моята любима — отвърна гасконецът. — Една божествена каталонка с очи като звезди и устни като… — уточни той.
— Коя е тя? — не обърна кой Знае какво внимание на казаното войникът.
— Спокойно, господа! — засегна се Барейо. — Не бъдете толкова любопитни, когато става въпрос за дама и особено ако тя е красива, каквато е моята. Ако великият Веласкес, нашият художник, бе още жив, сто на сто би се влюбил в нея и сигурно щеше да я нарисува, бас хващам!
Докато фламандецът правеше отчаяни опити да не избухне в смях, тримата войници смаяно наблюдаваха гасконеца. Той още не беше привършил описанието на чудните прелести на своята възлюбена.
— Но… — измънка най-сетне единият от войниците — той беше загубил търпение.
— Какво „но“? Да не би да се съмнявате в красотата на моята дама? Внимавайте!
— Нямам желание да ви противореча с нищо, господине. Макар да ми се вижда малко странно една такава красавица, каквато описвате вие, да живее в подобен коптор…
— Тихо! Не обиждайте замъка на моята дама! — заплашително викна гасконецът.
— Този човек е побъркан! — извика единият от войниците.
Барейо хвърли светкавичен поглед към другия край на улицата и като не откри Мендоса и графа пред вратата на кръчмата, гневно извика:
— Аз — луд? Ще ми платиш скъпо тази обида, негоднико не ден!
Той извади шпагата си и се хвърли срещу тримата войници.
Фламандецът го последва.
В продължение на няколко минути се чуваше само звънтенето на кръстосваното оръжие. Като видяха, че не могат да се справят с двамата корсари, войниците решиха, че най-благоразумно би било да офейкат, фламандецът и гасконецът ги преследваха някое време, и когато се умориха да вършат това, се върнаха пред гостилницата. Вратата беше затворена, но през вратата прозираше светлина.
Гасконецът почука, вратата се отвори и двамата се озоваха в ниско, опушено, осветено от огромен фенер помещение.
Една от масите беше посипана със студени закуски и прашни бутилки. Зад нея седеше графът, Мендоса и около тридесетгодишна красавица с черни коси, в които беше забодено цвете. Веднага щом гасконецът я съгледа, сне шапката си, галантно се поклони и изрече:
— Добър вечер, уважаема госпожо! Вие изключително много приличате на дамата на моето сърце, под прозорците на която току-що пях серенада.
— Ти пя под прозореца на една схлупена барака, в която сигурно живее някоя отвратителна негърка — засмя се фламандецът.
— Мълчи, Херкулес — отвърна гасконецът. — Ти нищо не разбираш от тези работи.
— А войниците? — попита графът.
— Офейкаха, господин графе! Можем спокойно да си похапнем.
— Започвайте! — съгласи се графът. — Да започнем тогава, Херкулес… Няма ли да ни правите компания, мадам?
Очарователната стопанка се усмихна приветливо:
— Аз не съм дама, господине — рече тя. — Аз съм само една проста собственичка на гостилница.
— За един гасконец всяка жена е дама — отбеляза Барейо. — Имате ли още от тези бутилки в избата?
— Преди да почине, съпругът ми я напълни добре.
— Съпругът ви е починал?
— Да. Един корсар, с когото той веднъж влезе в спор, го уби.
— Кръвожадни дяволи! — възмути се Барейо. — Донесете още една бутилка, мадам!
— Ти си истинска попивателна, Барейо — отбеляза графът.
Гостилничарката излезе и се върна с кошница, пълна с бутилки.
— Да си поговорим, мадам Панкита — рече графът. — Нека си поприказваме, докато Барейо и Мендоса отворят още няколко бутилки. Имам да ви питам нещо.
— Мен? — учуди се красивата гостилничарка.
— Познавате ли добре града?
— Тук съм родена.
— Имате ли представа дали в града живее някой си Хуан де Сасебо?
Тя се замисли за миг и отвърна:
— По всяка вероятност говорите за кралския съветник. Той живее в Кале д’Аламейо.
— Далече ли е оттук?
— Срещу двореца на вицекраля.