Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
Делия Флорес и приятелките й дойдоха до мен. Една след друга те ме прегърнаха и ми прошепнаха нещо в ухото. Почувствах се по-добре от техните мили докосвания и нежни гласове, но не разбрах и дума от това, което ми казаха. Умът ми не беше при мен. Усещах и чувах, но не разбирах това, което усещам или чувам.
Мариано Аурелиано ме погледна втренчено и каза с ясен глас, който проби мъглата в съзнанието ми:
— Не ти е погодил номер. От самото начало ти казах, че ще те издухам към него.
— Значи ти си… — поклатих аз глава, неспособна да довърша изречението си, тъй като най-после ме осени прозрението, че Мариано Аурелиано е човекът, за когото Джо Кортез ми беше говорил толкова много: Хуан Матус, магьосникът, който бе променил живота му.
Отворих уста да кажа нещо, но отново я затворих. Имах усещането, че съм се откъснала от собственото си тяло. Умът ми не можеше да понесе повече учудване. И тогава видях господин Флорес да изплува от сенките. Като разбрах, че това беше мъжът, който ни беше въвел, просто изгубих съзнание.
Когато се свестих, лежах на кушетката. Чувствах се невероятно отпочинала и спокойна. Чудейки се колко ли дълго съм била в несвяст, аз се изправих и вдигнах ръка да погледна часовника си.
— Беше в несвяст точно две минути и двайсет секунди — провъзгласи господин Флорес, като гледаше въображаемия часовник на ръката си.
Беше седнал на кожен диван близо до кушетката. В седнало положение той изглеждаше много по-висок, отколкото прав, защото имаше къси крака и дълго тяло.
— Колко драматично беше да припаднеш — рече той, като се премести на кушетката. — Наистина съжалявам, че те изплашихме.
Жълто-кехлибарените му очи, блестящи от смях, противоречаха на искрено загрижения му тон.
— Извинявай също и за това, че не те поздравих на вратата — рече той.
По лицето му се изписа смайване, граничещо с възторг, когато дръпна плитката ми.
— С прибрана под шапката коса и с това кожено яке те взех за момче — обясни той.
Станах и трябваше да се хвана за кушетката. Все още бях малко замаяна. Плахо се огледах около себе си. Жените вече ги нямаше в стаята, както и Джо Кортез. Мариано Аурелиано седеше в едно от креслата с поглед, закован неподвижно пред себе си. Вероятно спеше с отворени очи.
— Когато отначало ви видях да се държите за ръка — продължи господин Флорес, — си помислих да не би Чарли Спайдър да си е сменил резбата.
Каза цялото изречение на английски. Произнасяше думите красиво и точно и с истинска наслада.
— Чарли Спайдър ли? — разсмях се аз на името и на книжовното му произношение на английски. — Кой е той?
— Нима не знаеш? — попита той с широко отворени от учудване очи.
— Не, не знам. Трябва ли?
Той се почеса по главата, объркан от моя отговор, след което попита:
— С кого се държеше за ръка?
— Карлос ми хвана ръката, докато влизахме в стаята.
— Ето, това е — рече господин Флорес, като ме гледаше с възторжено одобрение, като че ли бях разрешила невероятно трудна загадка.
После, като видя все още озадаченото ми изражение, добави:
— Карлос Кастанеда е не само Джо Кортез, но и Чарли Спайдър също.
— Чарли Спайдър2 — прошепнах аз. — Много приятно име.
От трите му имена това ми хареса най-много, без съмнение защото страшно обичах паяците. Те съвсем не ме плашеха, дори големите, тропически паяци. Ъглите на апартамента ми винаги биваха замрежени с паяжини. Всеки път, когато чистех, сърце не ми даваше да разруша тези ефирни плетеници.
— Защо пък „Чарли Спайдър“? — попитах аз с любопитство.
— Различни имена за различни ситуации — изрецитира отговора господин Флорес, като че ли беше лозунг. — Човекът, който ще ти обясни всички тези неща, е Мариано Аурелиано.
— Мариано Аурелиано не се ли нарича още и Хуан Матус? — попитах аз.
Господин Флорес енергично кимна.
— Точно така — рече той с широка, радостна усмивка. — Той също има различни имена за различните ситуации.
— А вие, господин Флорес? Вие също ли имате различни имена?
— Флорес е единственото ми име. Хенаро Флорес. Тонът му беше, като че ли флиртуваше. Наведе се към мен и с характерен шепот предложи:
— Можеш да ме наричаш Хенарито.
Неволно поклатих глава. Имаше нещо в него, което ме плашеше повече от Мариано Аурелиано. С разсъждения не можех да реша какво беше това, което ме караше да се чувствам така. Външно господин Флорес изглеждаше много по-достъпен от другия мъж. Беше като дете — игрив, закачлив, предразполагащ. И въпреки това, не се чувствах спокойна с него.
— Имам само едно име — прекъсна мислите ми господин Флорес — защото не съм нагуал.
2
Спайдър — паяк (англ.) — Бел. пр.