Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)
- Автор: Джиарини Орио, Лидке Патрик М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олег Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)». Краткое содержание книги:
До днес Римският клуб публикува ежегодни доклади, тенденцията в които е преминаване от първоначално диагностициране към предписване на ефективни рецепти. Настоящото изследване „Бъдещето на труда“ е поредното доказателство.
От една страна, това води до приемане на схващането, че при отглеждане на деца и поддържане на домакинство омъжената жена реално допринася на обществото чист икономически приход независимо че той не се измерва непосредствено в пари. От друга страна, той обаче обрича жените на обществена роля, която в никакъв случай не е равна на тази на мъжете. Ограничаването на жените в рамките на домакинството им попречило да участват в политиката, да се образоват и да влияят върху социално-икономическия живот. Системата, която вкарала жените в икономическа зависимост, има свои граници и дошло време, когато положението станало нетърпимо. Жените започнали да осъзнават своето положение, значението на икономическата еманципация, изразено в техните настоявания за по-голямо жизнено пространство: правото на лична свобода, включително политическа, правото на висше образование и обучение и правото на участие в индустрията и икономическия живот въобще.
Независимо от това че повечето от тези искания отдавна са удовлетворени и благодарение на това жените са заели своето правилно място в обществения живот, борбата още не е приключила. Независимо от новото им обществено положение, обстоятелството че имат икономическа независимост и че на всичко това се гледа като на голям обществен напредък, положението на жените все още не е равнопоставено на мъжката половина от обществото.
3.2.4.2. Жените и трудът в днешната икономика
„Човешкото развитие трябва да е полово аморфно, за да продължава“ е простият завет на Доклада за човешкото развитие от 1995 година30. Според този доклад няма общество, в което жените да се радват на същите права, на каквито се радват мъжете и независимо от това, че всяка страна има значителен напредък в подпомагането на развитието на жените, мъже и жени все още живеят в неравнопоставен свят. Жените живеят в по-голяма бедност — от 1,4 милиарда бедни на земята 70% са жени. Обикновено те взимат по-малки заплати от мъжете поради това, че заемат ниско платените длъжности или работят в неформалния сектор, но също и поради това, че им плащат по-малко за еднакво положен труд. Всички региони на света показват — съобразно местните изследвания, че безработицата при жените е много по-голяма, отколкото при мъжете. И докато в развиващите се страни жените са все още 15% от администраторите или ръководителите — или по-малко — то мястото им в органите на властта е все още незначително — 10% от депутатските места в парламента и 6% от министерските постове.
През последните две години разликата между мъжете и жените в областта на образованието и здравословното състояние значително намаля, но разликата в икономическите и политически възможности остава значителна. Из целия свят жените живеят по-дълго от мъжете, като разликата се движи между плюс две години в развиващите се страни до плюс осем в полза на жените в развитите индустриални страни. В развиващите се страни 78% от общия брой гимназисти сега са жени и цифрата се увеличава, докато в останалите страни съотношението е равно — колкото мъже, толкова и жени.
И независимо от това положението на жените е второстепенно. Голяма част от техните усилия биват непризнати, подценени, с което силно се влияе върху статута на жените в нашето общество и се намаляват техните възможности за пълноценен живот. Основният проблем се състои в икономическата система, която не оценява „немонетарните“ ползи. Ако неплатеният, и в икономически план неоценен, принос на мъже и жени в нашата икономика се признава, последиците за социалната и икономическа политика биха били фундаментални.
Жените допринасят особено много към немонетаризираната част на нашата икономика. Установено е че 2/3 от общото женско време, отделено за труд — при това икономически, платен или неплатен, остава невидимо за националната отчетна система. Мъжкият дял от цялата тази дейност се счита в рамките на 1/3 до 1/4. В резултат голяма част от работата на жените не само не е платена, но не се и признава. Ако незаплатените дейности на мъже и жени се изчислят и включат като приход към икономиката, ще открием, че жените работят по-дълго от мъжете във всяка страна. В развиващите се страни жените изнасят 53% от общата работа, а в индустриалните — 51%. Ясно е, че мъжете получават неоправдано висок доход и оттам по-голямо признание на обществото за принос в икономиката.
Това очевидно разграничаване между половете трябва да изчезне с въвеждането на новата икономическа система, която взема предвид немонетаризираните и монетаризираните дейности. Само когато започнем да оценяваме неплатените приноси към нашата икономика така, както оценяваме заплатения труд, ще сме в състояние да оценим женското участие в трудовата дейност и ролята на жените в нашата икономика.
30
UNDP (1995): Human Development Report 1995. P. 1.