Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)
- Автор: Джиарини Орио, Лидке Патрик М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олег Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)». Краткое содержание книги:
До днес Римският клуб публикува ежегодни доклади, тенденцията в които е преминаване от първоначално диагностициране към предписване на ефективни рецепти. Настоящото изследване „Бъдещето на труда“ е поредното доказателство.
Правдата и справедливостта между поколенията при системата „плащане в движение“ зависи от отношението между заплатите на днешните пенсионери — когато те са работили — и реалните им пенсионерски приходи със заплатите на днешните работници и това, което те могат да очакват като пенсии в бъдеще. Системите на акумулиране на капитали са неутрални по отношение на разпределението между поколенията само дотолкова, доколкото не се очакват промени в приложимите лихвени проценти. Демографските промени обаче влияят върху лихвените проценти защото се получават вариации в отношението „акумулиране — деакумулиране“ при капитала и те детерминират разликите в лихвените проценти. Като последица и двете системи страдат от застаряващо население и увеличаваща се зависимост на възрастни хора — „плащане в движение“ пряко, система на акумулиране на капитал индиректно. Бъдещите работници ще са по-зле от родителите си, защото ще трябва да дадат повече, а като пенсионери ще получат по-малко. По-дълъг трудов стаж или повече за пенсионния фонд са двата начина за компенсиране на удължения човешки живот.
3.3. Проблемът безработица и неговото решаване
3.3.1. Анатомия на заетостта и безработицата
Равнища на безработица за периода 1969–1995
Източник: OECD
През нашето десетилетие броят на безработните в индустриализираните страни ще надвиши всичко, което историята е познавала и ще достигне близо 35 милиона души или около 8.5% от цялата трудова сила. Подобни нива не са резултат само на увеличаващото се население, нито пък са нещо исторически нормално. През годините след Втората световна война до към началото на 70-те безработицата не бе тревожен проблем, понеже тя засягаше не повече от 10 милиона души, без понякога рязко да се покачва. В рамките на едно десетилетие от 1972 до 1982 г. броят на безработните рязко скочи и за пръв път достигна 30 милиона души. Силната икономическа експанзия през 80-те подобри донякъде картината, но въобще не можа да снижи броя на безработните до някакво предишно ниво. Тенденцията към повишаване на тази цифра е жива. В момента имаме 35 милиона безработни официално, а броят на неофициалните безработни не е известен. Цифрите отразяват една човешка трагедия, както и икономическата неефективност, която същевременно подкопава обществения мир и доверието в пазарните механизми и демократичните институции.
Равнища на безработица по региони
Източник: Последни данни от OECD, ILO
Както се вижда от графиката, разликите при анализа на безработицата между периодите и различните географски региони са значителни. Ако в момента има страни, където безработицата е относително малка и там страдат от така наречения „неминуем“ процент безработни (вкл. хора, които непрекъснато се местят от работа на работа), повечето страни са в паника просто защото при тях безработицата е неминуем бич. Всеки процент над минималния „неминуем“ процент безработни говори за слабости в икономиката. Те трябва да се преодолеят, ако ще искаме хората да са заети в полезен, платен труд.
За съжаление не можем да оставим решаването на въпроса в ръцете на времето — демографското развитие непрекъснато увеличава натиска си върху трудовите пазари. В повечето страни очакванията са за значителна и постоянна безработица през следващите години. Там, където демографските фактори свиват броя на работещите — Германия и Швейцария, и помагат донякъде на пазара, законодателствата в тези страни ще трябва да се променят, за да включат все по-голяма част от старите работници в производителния труд, като по този начин ще обезсмислят демографския ефект.
Ръст на работната сила до 2 000 г.
Източник: ILO (ИЛО — „Международна организация по труда“)
През миналия век е било нормално човек да работи поне12–14 часа дневно в продължение на 6 или 7 дни седмично. Днес средната работна седмица е част от онова, което тя е била миналия век, като имаме предвид, че в повечето индустриални страни в неаграрните сектори се работи около 40 часа седмично: например, в САЩ — 34.7 часа, в Германия — 38.3, във Франция 38.9, според СОТ. Ако към това прибавим времето за отпуски, болнични и т.н. ще излезе, че в сравнение с нашите деди ние работим „парт-тайм“, допълнителен труд. Да не говорим и за това, че не само седмичните или месечни измерения са различни — целият ни трудов стаж е много по-къс от този на предците ни. Даже и при това положение работа има далеч не всеки!