Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)
- Автор: Джиарини Орио, Лидке Патрик М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олег Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)». Краткое содержание книги:
До днес Римският клуб публикува ежегодни доклади, тенденцията в които е преминаване от първоначално диагностициране към предписване на ефективни рецепти. Настоящото изследване „Бъдещето на труда“ е поредното доказателство.
Последиците от този ускоряващ се процес са ясни. Само непрекъснатото обучение на работната сила, в частност на по-старите работници, може да я поддържа активна на пазара на труда и да увеличи шансовете да се намери отново работа при положение, че е загубена.
Едно изследване на OECD от 1989 г. показва „…пряката връзка между нивото на образование и заетостта за цялото работно население. Хората с най-нисък образователен ценз са и най-често безработни — именно те носят бремето на безработицата в едно развито общество“.
Равнища на безработица по степен на образование (мъже)
Източник: OECD, 1994.
Ролята на образованието и обучението в разработването на умения, свързани с труда, са ключов елемент, определящ икономическото развитие на всяко общество. Това означава различен подход за различните възрасти. За младите това означава възможността да получат поне основно образование и когато това е възможно, да завършат средно образование. Двете дават възможност на младия човек да си намери работа за пръв път и база за увеличаване на квалификацията, когато това стане нужно. При възрастните обучението и допълнителната квалификация трябва да се продължават с цел адаптиране към новопоявяващи се технологии и структурни промени.
Образованието и обучението са свързани не само с правителствата, но и с работодателите: правителствата играят основната роля при определяне на структурата на националната образование, а работодателите определят обучението, необходимо след формалното образование или във връзка с него. Във всеки случай, целта е качеството на образованието и обучението да съответстват колкото се може по-точно на бъдещите нужди. Не можем да си представим по-голяма загуба на човешки усилия и идеализъм от това високообразовани хора за отговарят на изискванията на трудовия пазар, но не и на конкретните му нужди поради разминаване в насочеността на познанията.
Ние сме изправени и пред друг проблем — способността да подбираме информация. При всеки опит за портретиране на бъдещото общество експертите ни предлагат вариант на онова, което наричаме „информационно общество“, появило се в резултат на информационната революция. Това предполага, че ние сме изправени пред все по-големи информационни потоци. Днешните компютри и комуникационни технологии ни дават възможността да получаваме толкова информация, колкото не сме получавали през всичките предишни хилядолетия взети заедно. Едно нещо обаче трябва да ни е ясно: всяко нормално бъдещо общество няма да е базирано само на информацията и богатството на човечеството няма да зависи от количеството придобита информация, а от способността да подбираме измежду нея онова, което ни е нужно.
И преди да се появят модерните информационни технологии и електронните информационни мрежи нашата нервна система се товареше с невероятни по форма и съдържание „информации“. В ежедневието подбираме онова, което решим че ни се струва важно и отхвърляме всичко останало. Процесът на подбор на информацията е функция на личния опит и предразположение в дадена ситуация. Например, като погледнем нанякъде, огромният обем информация, идваща до очите ни, се разграничава и селектира на база състоянието на ума ни, доколкото сме любопитни или заинтересовани какво отношение ще имаме към онова, което е пред очите ни. Опитът, който споменахме, е свързан с нашето образование и професия. Художникът ще отбележи цветовете, архитектът формите, а социалният работник типът хора, от които е заобиколен и т.н. Предвид този феномен трябва да заключим, че почти всеки момент в човешкия живот предлага повече информация, отколкото можем да обработим и огромната част от нея волю-неволю бива отхвърлена.
Наличието на електронните посредници, които ни дават достъп до различни видове информация, същевременно по-бързо и по-лесно може да обърка процеса на подбор. Днешните комуникационни системи без съмнение увеличиха до крайност излишната информация, неадекватните новини, повтарянето и потретването на едни и същи сигнали и публикации. В тази си роля те подлагат на изпитание способността ни да подбираме и анализираме информация и именно тук седи основното предизвикателство, отнасящо се до така наречения информационен век.
Това, от което се нуждаем в бъдеще, не е просто увеличаване на притока на информация, а ефективността, с която ще можем да я отсяваме, за да правим съответните нужни ни изводи. Тази ефективност зависи от образованието и опита ни, от нашата култура и ценностна система, от целите и задачите, които сме си поставили. Именно те дават смисъл на онова, което получаваме — останалото е „бял шум“, както се изразяват техниците. Резултатът е в това, че нарастващите обеми информация, до които ще имаме достъп, ще имат някаква стойност само ако причиняват засилване на чувството за отговорност и разбирателство, по-висока култура и, накрая, засилена способност за анализ. Всичко това обаче е постижимо само при едно положително и ефикасно образование. Само така ще посрещнем предизвикателствата на утрешния ден и не само на пазара на труда, а на живота въобще.