Княгинята на племето Арикара

Когато след малко тримата излязоха навън, намериха Уилма коленичила край мъртвия си съпруг. Лицето й изглеждаше тъжно, но ако човек се взреше по-внимателно, откриваше израз на удовлетворение. Най-после беше постигнала целта си. Беше станала наследница на голямо богатство.

Старият Алекс Мосли пъхна в ръцете на Ласитър лист хартия.

— Нарисувал съм мястото на едно скривалище — прошепна тихо той. — Намира се оттатък границата в канадските гори. Но очаквам и от теб една услуга.

— По-точно?

— Ще разкажеш на ония, които са те пратили, че си ме погребал някъде в планините. И че, преди да умра, съм ти признал къде съм скрил един милион златни долара. Е, една част от тях липсват, но банката ще бъде доволна. Няма да харчат повече пари, за да гонят някой си Жан Лафит. Смятам, че ще се разберем, Ласитър.

Двамата стояха настрани от другите и никой не чуваше разговора им.

— Ти обаче също ще ми направиш услуга — прошепна Ласитър. — Никой не бива да узнае защо съм дошъл по тези места.

— Давам ти честната си дума — каза старецът.

Ласитър знаеше, че тази дума тежи като истинско злато…