Княгинята на племето Арикара
- Автор: Слейд Джек
- Серия: lassiter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Княгинята на племето Арикара». Краткое содержание книги:
Тримата бързо стигнаха частния кабинет на Ласко. На една стена имаше стойка за оръжие с около двайсет различни пушки.
Двата високи тесни прозореца гледаха към улицата. Долу се беше събрала цяла тълпа от любопитни, която непрекъснато нарастваше. Всеки искаше да узнае какво Става в дома на кмета. Кой знае какви невероятни слухове се разпространяваха сред тълпата…
— Къде ли е Албърт? — попита неспокойно Уилма. — Сигурна съм, че пак е измислил някоя хитрина.
— Нямаме друг изход, освен да чакаме — отговори Ласитър. — Как мислиш, Уилма, би ли могла да поговориш с хората отвън?
— Мога да опитам — отговори колебливо тя.
Но той ще го извърти, както на него му е удобно. Много искам да узная къде е. Вече почва да ме обхваща страх…
Албърт Ласко тъкмо вървеше пред стария Алекс Мосли през един от оскъдно осветените коридори на мазето, когато сред високите сводове отекна глух гърмеж.
Сърцето на Ласко лудо заби. Някой стреляше на горния етаж — това беше ясно. А това означаваше само нови беди.
Въпреки това физиономията му си остана все така сигурна. Той отиде до края на коридора и спря пред една врата, заключена с тежко желязно резе.
— Ласитър е тук вътре — проговори Ласко.
— Хайде, отбори Вратата! — извика нетърпеливо старецът.
Албърт Ласко бавно отмести тежкото резе. После блъсна обкованата с желязо врата, зад която уж беше затворен Ласитър. Всъщност това беше съвсем друго помещение, съоръжено за точно определени цели.
— Скоро ще видиш приятеля си — промърмори Ласко и с един скок се провря през тесния процеп на открехнатата врата. Старецът изкрещя някакво предупреждение. Но вратата пред него се затвори с трясък. До ушите му достигна подигравателен смях. За секунди Мосли остана като вкаменен от изненада. После скочи към вратата, блъсна се с все сила в нея, но не успя да я отвори. От вътрешната страна беше спуснато друго резе.
Алекс Мосли се озърна безпомощно. В този миг до ушите му отново достигна далечен приглушен гърмеж като този, който беше чул преди малко. Проклятие! Трябваше на всяка цена да се измъкне от това ужасно мазе. А само преди минути се радваше, че номерът му мина толкова успешно… Но нещата бързо се бяха променили.
Старецът се обърна и хукна обратно по коридора, по който бяха дошли. Там някъде беше стълбата. Беше решил да залегне до нея и да дебне. Но по едно време светлината навсякъде изгасна. В мрака прозвуча подигравателен глас:
— Не се опитвай да се измъкнеш, Алекс! Никога няма да излезеш оттук!
Откъде ли идваше гласът? Между сводовете ехото отекваше многократно. Старецът реши да пропълзи назад по коридора, натам, където преди секунда гореше лампата. Но не стигна далеч. Усети близо до себе си човешко присъствие и в следващия миг нещо твърдо го удари по тила и той се строполи в безсъзнание на земята.
Албърт Ласко спокойно запали лампите, завърза здраво ръцете и краката на припадналия старец и го завлече в затвора, от който беше избягал Ласитър. Там намери само двамата пазачи, които побърза да освободи. Те засрамено заразказваха за случилото се. Очакваха незабавно да бъдат изхвърлени от работа и много се учудиха, че шефът се държи толкова благосклонно.
— С всекиго може да се случи — рече Ласко. — Този човек е истински дявол. Аз ще се кача горе да видя какво става. Вие ще съберете всички мъже, на които може да се разчита. Един от вас да тръгне към дъбовата горичка северно от града и да доведе Люк и останалите, които ме чакат там.
Мъжете грижливо заключиха вратата и бързо тръгнаха нагоре по стълбата.
— Има и още нещо — прошепна съзаклятнически Ласко. — Навън хората ще ви питат какво става в моя дом. Кажете им, че Ласитър и Княгинята на арикара са извършили страшно злодеяние. Кажете им, че аз се опитвам да преговарям с тях. Трябва да спечелим хората на наша страна. Нали разбирате?
— Ясно, шефе!
Двамата мъже излязоха навън. Още на прага на къщата ги наобиколиха множество хора и въпросите се посипаха един след друг. Двамата негодници си разбираха от работата. Тълпата побесня от гняв и веднага би линчувала Ласитър и Дуна, ако можеше да ги залови…
Тримата в частния кабинет на Ласко загрижено се вглеждаха в развълнуваното множество. Чуваха се проклятия и заплахи. Положението им ставаше все по-опасно.
— Питам се къде се е скрил мъжът ми — повтаряше непрекъснато Уилма. — Познавам го много добре и съм сигурна, че е измислил нещо ужасно. Той няма да се предаде доброволно. Няма да се учудя, ако хората в сляпата си ярост нападнат къщата, за да ни заловят. Нищо няма да им попречи да ни обесят на място. А моят невинен съпруг ще наднича изотзад, докато всичко свърши. Това е специалитетът му.