Княгинята на племето Арикара
- Автор: Слейд Джек
- Серия: lassiter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Княгинята на племето Арикара». Краткое содержание книги:
Крайно време беше Уилма да отстъпи. Ласитър едва се сдържаше. Секундите му се струваха цяла вечност. Най-после отново чу гласа на Уилма:
— Добре де, добре, отивам си. Но с вас пак ще си поговорим!
— Вашият мъж може да ни… — изхили се подигравателно пазачът.
Стъпките на Уилма бързо се отдалечиха. Ласитър възнамеряваше да действа веднага щом тя завие зад ъгъла. Това беше единственият изход. Борба до последен дъх. Иначе нямаше надежда.
С револвер в ръката си, той се приведе леко напред. Всеки миг щеше да се появи Уилма. Но в този момент се случи нещо неочаквано. Зад гърба му се чу познат глас:
— Ей, какво, по дяволите… Уилма изскочи иззад ъгъла.
— Роко! — изпищя тя. — Недей!
Ласитър светкавично се обърна назад и се озова лице в лице с дулото на пистолета, от което в същия миг излезе пламък. Изстрелите на двамата мъже се кръстосаха. Ласитър усети, че парчето олово профуча покрай ухото му и с крайчеца на окото си забеляза как Роко потрепера и се олюля, улучен от куршума му. Но сега нямаше време да се занимава повече с този човек. Ласитър като вихър зави зад ъгъла и инстинктивно се хвърли на земята. Револверите на двамата пазачи изгърмяха едновременно. Той стреля от легнало положение и двамата му противници се строполиха на земята, улучени от едрокалибрените куршуми. Ласитър моментално скочи на крака и се устреми към тях, но те вече не представляваха опасност. Единият беше коленичил и стенеше, а другият се опитваше да се подпре на стената и бавно се свличаше надолу.
Ласитър изтръгна револвера от ръцете на втория мъж и захвърли настрана празното си оръжие. С един скок удари вратата, която с трясък се отвори навътре. Заедно с изтръгнатата от пантите врата, той влетя в стаята. С един-единствен поглед успя да прецени обстановката, въпреки че всичко бе станало твърде бързо.
Дуна лежеше на килима, гола, овързана с въжета. До нея беше застанал Вито Мотола и стреляше безразборно по Ласитър, който се втурна в стаята. Явно Вито не беше очаквал подобно развитие на нещата, защото беше обхванат от паника.
Без много да се цели, Ласитър изстреля няколко куршума. Просто насочи револвера си в посоката, в която се намираше Мотола. В барабана на чуждия револвер имаше още четири патрона и един от тях улучи точно в целта.
Вито Мотола беше отхвърлен назад. Той се олюля и лицето му се разкриви от болка и омраза. Напрегна последните си сили, за да вдигне още веднъж пистолета с две ръце, но беше като парализиран и нищо повече не успя да направи.
Ласитър се втурна вътре и му изби оръжието. Вито Мотола се олюля насреща му, удари се в едно кресло и загуби равновесие. Строполи се по корем върху облегалката и простена от болка. Ласитър коленичи край Дуна и бързо преряза многобройните въжета. Жената трепереше от вълнение. По лицето и по голото й тяло личаха кървави следи от удари и други издевателства. Но тя беше жива, а това беше най-важното.
На него много му се искаше да я прегърне, за да я утеши и да й вдъхне кураж. Но нямаше никакво време. Уилма влезе тичешком в стаята.
— Къде се е скрил Ласко? — попита Ласитър. — Ако не го хванем веднага, тук ще настъпи страшна бъркотия.
— Твърдят, че е отишъл в банката. Повече нищо не знам.
Уилма веднага се зае с Дуна.
— Ето, вземи моята наметка!
Ласитър издърпа Вито Мотола от креслото и го блъсна грубо на пода. Ослепителнобялата му риза беше напоена с кръв. Той отвори очи и изгледа Ласитър с безкрайна злоба.
— Къде е партньорът ти, Вито? Какво търси в банката?
— Сам иди и разбери! — простена Вито и лицето му се разкриви в злобна гримаса. — Скоро ще дойде и тежко ви тогава! Няма какво толкова да се радвате…
Лицето му внезапно се обездвижи от болка, но подигравателният израз върху него не се заличи.
— Трябва да се подготвим за последния щурм — проговори сериозно Ласитър. — Как мислиш, Уилма, кое е най-подходящото място за отбрана?
— В частния кабинет на Албърт — отговори решително Уилма. — Елате с мен! Там има колкото искаш оръжия и муниции. Хайде, побързайте! Моят съпруг навярно вече събира хората си. Сигурно изстрелите оттук са чути от всички в града.
Уилма изскочи от стаята. Дуна я последва, обвита цялата в голямата черна пелерина. В нея изглеждаше като същество от друг свят, което сякаш не вървеше, а плуваше над земята.
Какво да правят с Албърт Ласко? Целият град щеше да застане зад него, ако влязат в открита борба. Този негодник умееше да настройва хората в своя полза. Цялата им омраза щеше да се насочи към страшната вещица, Княгинята на арикара, и нейния съучастник Ласитър, когото смятаха за дявол в човешка кожа. Особено след това, което беше направил — да се освободи от строго охраняваното подземие — хората със сигурност щяха да му припишат сатанински сили.